"Ценовият таван на природния газ на едро от 180 евро на мегават час при борсова търговия е вид гаранция, че няма да видим шоковите поскъпвания на природния газ от август. Тази мярка може никога да не влезе в сила, тъй като пазарът се поуспокоява. Не трябва да се правят големи заключения за ефекта върху европейските газови пазари".

Това каза пред БНР енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров.

По думите му има една мярка, която е от съществено значение - решението на министрите - компромис, при който се казва, че цената на втечнения газ, който се внася в Европа, не може да е 35 евро на мегават час по-висока, отколкото средната цена на втечнения природен газ на световния пазар:

"Този таван е достатъчно висок, за да се избегне сценарий, при който доставчиците на втечнен природен газ ще преориентират износа си към азиатските или други пазари, където могат да постигнат по-добри цени".

Владимиров посочи, че в търговията с енергийни ресурси не трябва да има политическо вмешателство:

"Най-добрият начин за овладяване на кризата - сигурност на доставките и намаляване на цените, е диверсификация и намаляване на потреблението на природен газ. В Европа то се е свило с около 1/4 през тази година. Това има сериозна цена от гледна точка - индустриална и конкурентоспособност. Още не можем да преценим какви ще са последиците от високата цена на природния газ. Може би решението за тавана е прибързано и плод на сериозно лобиране от страна на тежката индустрия, която най-много зависи от използването на природния газ... България няма алтернативен доставчик на Азербайджан и продължаваме да купуваме количества, остатъци на пазара", допълни енергийният експерт в предаването "Преди всички".

Той подчерта за казаното от Европа - България няма право да изнася готови горива, произведени от руски нефт, на пазарите на Европейския съюз, след като месеци наред служебното правителство е обяснявало как дерогацията обхваща и износа на готови продукти, произведени в рафинерията в Бургас:

"Странно е, че досега правителството ни мълчеше и обясняваше, че Комисията се е объркала. От решението е видно, че ние сме вложили целия политически и държавен ресурс да облагодетелстваме частни интереси на руската компания "Лукойл", тъй като явно е имало преговори, при които държавата е успяла да уговори това, че ще има дерогация за износа на горива към Украйна, включително транзит през трети страни, което отваря една огромна пробойна в санкционното законодателство, тъй като при този транзит може да се стигне до контрабанда и до пласиране на руско гориво на европейските пазари. Целта е да се помогне на Украйна, но остава горчив привкус, че Европейският съвет взима решение да позволи на руска компания да генерира огромна печалба от доставки на крайни продукти за Украйна... Европейската комисия често е клиент на страните членки и в опитите си да влияе върху решенията на страните, те знаят, че имат лостове през Европейския съвет да влияят на решенията на ЕК. България се е научила чудесно, имитирайки други членки, да парира натиска на ЕС по стратегически решения. Налице е пореден пример, че българските регулатори са завладени от частния интерес".

Според Мартин Владимиров има нужда от законодателство, според което държавата да поеме оперативния контрол на рафинерията "Лукойл" в Бургас, защото няма гаранции, че руската компания ще спазва санкциите, ще се съобразява с правилата за данъчно облагане на българската територия.