Наричат Николай Илчевски биограф на българско село. Той събира гласовете на обикновените човеци и техните земни тайни. В "Нашият ден“ писателят, сгушен на една спирка, а не в любимата гора или затънал в кал сред някое българско село, разказва за собствените си вълнения за днешния Никулден. Своят празник той ще посрещне заедно с приятелите и феновете на Панаира на книгата.

"Никулден, когато е в такъв урбанистичен вид, винаги е непривичен за мен. Обикновено аз съм на някакъв водоем, печем риба на скара върху камъните или съм в любимата си селска къща, където посрещам гостите си на огромна дъбова маса", казва писателят.

Твърди, че изговореното отива, написаното остава. Затова сме въвели писмеността, за да документираме нашите мисли. Писаното слово, то е оставено. Изливаш го през ръката си, после го поглеждаш и го прочиташ и след като го одобриш с поглед, не можеш да се оправдаваш с грешки на езика.

Нареждат Николай Илчевски в литературната традиция до Чудомир, Йовков и Елин Пелин.

"Смятам, че българският селянин е много неглижиран от обществото в началото на XXI век. Зарязан от управи и администрации, той винаги е бил носител на българщината", споделя писателят.

Споделя, че документира красиви хора, всеобщи философи. Както и невероятни поети по душа, които пресоват слама, а душата му е някъде из облаците.

"Това е част от моя народ и аз искам да го съхраня за другите от тоя народ. Ако трябва – и за други народи", посочва писателят.

"Българските села понякога миришат на тор, миришат на презрели домати, на пресни краставици. Кръчмата мирише на мастика. Обичам смеха на мъжете в кръчмите, които ги ползват за психоаналитично място. Те пият по една ракия за успокоение и изплакват болката си, смеейки се", казва Николай Илчевски.

И допълва, че днес ще празнува с хора, които ще го потърсят заради изреченията, които ще се спрат на щанда на "Панаира на книгата" заради заглавията на книгите му.

"Езикът е, за да се употребява. Не може да влезеш в една градина и да ядеш само ябълки. Българският език е огромна градина с всякакви вкусове, всякакви думи. Езикът е наш духовен олтар“, твърди писателят.

И подчертава, че ако тялото има сърце, има душа, има ум, то един народ ги има в езика. Езикът е душа, ум и животворен дух, който ни дава живот.

През 1992 г. излиза първата книга на Николай Илчевски "Десет приказки, които разтърсиха света". Следват "Ръководство за полово зрели безделници", "Коляното на стоножката", сборникът "500 патагонизма", "Хубавата Иванка", "Наръчник на щастливия землянин".