Св. Апостол Андрей Първозвани е сред най-почитаните светци у нас, а денят му – 30 ноември – е голям църковен и народен празник. Според изследователите, през I век апостолът е проповядвал по днешните български земи. Почитали го и сънародниците ни, които се преселили в Италия през VII в.

На 30 ноември своя имен ден посрещат Андрей, Андрея, Андриан, Андриана, Първан и др. Тъй като на гръцки Андрей означава смел, мъжествен, доблестен, на този ден празнуват и хората, носещи имената Храбър, Храбрин, Храбрина.

В народните представи от Андреевден денят започва да наедрява колкото зърно (просено, царевично, ечемично). Това е и началото на зимните обичаи и ритуали за здраве и плодородие. В навечерието на празника жените сварявали (непременно в нов съд) различни зърна, а на сутринта хвърляли част от тях към комина – за да са високи посевите. От останалите зърна давали на всички в семейството. В много райони празникът носи името Мечкинден, заради вярването, че св. Андрей е господар на мечките. В народните легенди той винаги успява да опитоми или победи мечката, да я впрегне в ралото си и така да изоре нивата си.

Някога, до късна есен, из селата обикаляли мечкари, които водели дресирани мечки. Животните изпълнявали своя тромав танц под звуците на песен, най-често със съпровод на гъдулка. Хората ги канели в дворовете на къщите си, защото се вярвало, че това ще донесе дебел сняг и добра реколта.