На 24 ноември Православната църква почита света великомъченица Екатерина. Според житието ѝ, тя успява да привлече към християнската вяра жената на тогавашния император и се слави като една от най-образованите за своето време. Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан.

Майката на Екатерина, тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.

Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи.

Императорът заповядва, обаче, да я хвърлят в затвора. Бита е с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година.

Ангел Божи отнесъл тялото ѝ на планина Синай, където по-късно е построен манастир. След повече от два века братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка и пренесли светите мощи в храма, който се намира в тяхната света обител.

В българската народна култура денят на св. Екатерина се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка.

Според традицията, майките на малки деца рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".

В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.

В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.

Имен ден днес празнуват Екатерина, Катерина, Катя, Тинка, Катина, Тина и Катрин.