Гигантите при супермаркетите се готвят за битка, докато унгарското правителство предприема стъпки да изгони чуждестранни търговци от страната, макар че не е ясно какво могат да направят по въпроса, пише Politico.

В сряда министър-председателят Виктор Орбан разшири броя на ценовите ограничения върху храни – ход, който вероятно ще удари търговците на дребно, които вече изпитват трудности заради серията мерки, въведени през последната година.

Първо, през декември 2021 г., на фона на ускоряващата се инфлация при храните, удряща Централна и Източна Европа особено силно, правителството бързо прие закон, с който задължава супермаркетите с приходи от над 100 млрд. форинта (250 млн. евро) да предават храни на държавна благотворителна организация 48 часа преди изтичането на срока им за годност. След това Будапеща нареди ценово ограничение – без компенсация за търговците на дребно – върху шест основни хранителни продукта, включително захар, брашно и пилешко филе и, използвайки извънредните си правомощия, увеличи данъка върху големите супермаркети от 2,7% до 4,1%. Обявление от сряда добавя яйцата и картофите към списъка с ценови ограничения при храните.

Всички компании обект на правилата – включително германските дискаунтери Aldi и Lidl, френската верига Auchan, ирландската Penny Market, австрийската Spar и британската Tesco – не са унгарски. Въпреки че изпълняват прага от 100 млрд. форинта, няколко местни супермаркети могат да заобиколят данъка и други мерки, тъй като работят под франчайз система. Законът освен това не позволява преструктуриране на други вериги супермаркети.

„Това, което се случва в момента, е нищо по-малко от умишлено изтласкване на определени бизнеси извън пазара“, коментира представител на един от засегнатите супермаркети, говорил под условие за анонимност, и изразява опасения, споделяни и от други в индустрията. „Просто невъзможно е да работиш на печалба устойчиво при подобни обстоятелства, наложени от унгарското правителство“.

Законът „противоречи на основните фундаментални принципи, върху които е основан вътрешният пазар на ЕС“, казва представителят, призовавайки Европейската комисия да се намеси. Politico се е свързал със засегнатите външни търговци на дребно, но всички са отказали да говорят официално.

Мерките привидно са в отговор на спираловидната инфлация и растящите храни на цените, които бяха засилени от инвазията на Русия в Украйна. Говорейки пред местни медии миналия месец, Орбан каза, че последното замразяване на цените е част от плана му да намали инфлацията наполовина, която удари 21,1% през октомври и се очаква да достигне 25% до края на годината.

Други членове на правителството на Орбан обаче не правят опити да скрият амбициите си да превърнат международните супермаркети в местна собственост. „Трябва да увеличим дела на местната собственост в сектора на строителните материали и продажбата на храни на дребно“, заяви министърът на икономическото развитие Матрон Наги през май. А Будапеща се опитва да увеличи дела на търговците местна собственост в страната много преди инфлацията да се ускори и преди войната в Украйна.

Секторът на хранителните продукти е поредната индустрия, която е обект на вниманието на Орбан. От 2010 г. насам Орбан води кампания да постави ключови сектори, включително банките, строителството и енергетиката, под по-голям унгарски контрол. Съюзниците и партньорите му, както и свързаните с тях компании, печелят от това, придобивайки големи дялове в тези сектори.

Два месеца след убедителната си победа на изборите през април, Орбан обяви национално извънредно положение, което му позволява да управлява с укази, и наложи серия от секторни увеличения на данъците. Тези са насочени към области на икономиката, доминирани от чуждестранни корпорации. Големите телекомуникациони компании, подобно на търговците на дребно, сега са изправени пред увеличен прогресивен данък върху оборота например.

Говорител на унгарското правителство не е отговорил на исканията за коментар върху новото ограничение, но в по-ранно изявление казва: „войната между Русия и Украйна и погрешните санкции на Брюксел доведоха до енергийна криза и висока инфлация в Европа. Ето защо правителството на Унгария реши да въведе и поддържа ценови ограничения“.

Трудности в съда

Френската верига Auchan вече е в процес на продажба на унгарски купувач. Колкото до останалите, не е ясно дали компаниите имат начин да се спасят.

Tesco изгуби съдебно оспорване срещу прогресивните данъчни мерки на Унгария в Съда на ЕС през 2020 г. Не е ясно и дали търговците на дребно ще са в по-добра позиция този път, казва Сам Болдуин от унгарската адвокатска кантора Szecskay.

“Замразяването на цените може да ограничи свободата на вътрешния пазар, например свободното движение на стоки“, казва Болдуин. „Макар че унгарското правителство без съмнение ще се позове на благосъстоянието на потребителите като легитимна защита, то все пак трябва да покаже, че мярката не нарушава ненужно конкуренцията“.

Това, че гигантските търговци на дребно не предизвикват обществено съчувствие, не помага особено ако обществото смята, че правят големи печалби от изключително високите цени. Миналата година петте големи чуждестранни марки в страната са увеличили оборотите си. Lidl записа печалба след данъчно увеличение от 17%, например.

Намесата на Европейската комисия може да се възприеме като бюрокрацията на ЕС, застанала на страната на големите магазини на дребно в момент, когато гражданите се борят с криза с разходите за живот - и докато Орбан обвинява Брюксел за много от другите проблеми на страната.

„Ако Унгария се размине с такива тежки мерки“, казва представителят на търговията на дребно, „това може да послужи като много негативен модел за подражание и за други държави членки на ЕС.“

Източници: "Политико", "Инвестор"