Съобщения в медиите в рамките на десет дена: „20-годишна шофира след употреба на кокаин, амфетамин и канабис“, „За ден са установени 46 водачи, употребили алкохол или наркотици“, „Полицаи с положителни проби за наркотици и алкохол“, „Полицай блъсна дете на пешеходна пътека и избяга“, „Вътрешна проверка в МВР за „разпънат чадър“ над Семерджиев“.

Драма в обществото, неизбежно и в МВР. То не е отделено с китайска стена от цялата общност, черпи кадри само от нея. Разложението започна в края на 1989 г. с действия на ръководството на БКП. За „деформациите“ в страната бяха посочени ключови структури в МВР, още през 1990 започна техния погром. С това и разпадът на държавността.

Продължиха го новите партии. Оглавени от изпълнители на чужда воля, лица с бисексуална политическа ориентация, улеснени да престъпват законите субекти и пророци с двойно гражданство. Преди нямаше избори, а след промените – липса на алтернатива за гражданите. В борбата с народа политиците се опряха на тълпите.

Не проумели, че животът може и да стане по-добър, но далеч не за всички. Промените настъпиха много бързо и предимно силово. Неизбежно не бяха приети от мнозинството от населението. Желаещите да се въвежда ред ставаха все повече от готовите да го спазват. Процеси, без които разбирането на драмата у нас не може да бъде обяснена.

Почти пълната разруха се случи без страната да е бомбардирана от врагове, без да са ни връхлетели огромни природни бедствия. Както при всяка смяна на собствеността, народите получават държава-бандит. В която не се допуска нормално взаимодействие между отделните звена на правоохранителната система.

Невярно е твърдението, че за борба с престъпността и корупцията липсва политическа воля. Свърхмощна е тя у политиците да остане ненаказан невижданият в историята ни грабеж, резултат от т. нар. преход. Който може и да свърши, но само след смяната на неоколониалната политическа система у нас. С всички последствия за виновниците за катастрофата на държавата.

Едва след като бъдат спрени властовото своеволие и чувството за безнаказаност, обхванали и най-високите етажи на властта. След отпадането на циничните предизборни формули като “бой и пазаруване“ и „нахранете журналистите“.

Силовите служби са най-важната и видима опора на държавността. Наличието и състоянието им в най-голяма степен предопределят степента на гаранциите за националната и социалната сигурност. Обратно, потискането на дадена държавност или нейният крах започват с поразяването на щита и пречупването на меча в ръцете на нейния суверен.

Със страх, злобна отмъстителност и цинизъм е заредена селекцията на кадри за силовите ведомства през последните 32 години. Изхвърля се всеки, който не желае да слугува, всеки, който не желае да бъде “бушон” на управляващите. Тази порода офицери на пристъпи е отстранявана от по-горните етажи на ръководствата, Принцип в МВР. Наред с ниското заплащане.

Честите чистки, придружени от безпринципни и случайни назначения остъргаха почти всички читави и подготвени служители със запазен морал. Тези дни смениха шефове на 7 от общо 9 районни управления в София. Без конкретни обвинения, „не упражнявали достатъчен контрол“. Само преди месеци така ги разгонваше Бойко Рашков, сега Демерджиев. Откъде по-добри?

Изтребен е живецът на Служенето в кадрово разгроменото МВР, цари дух на чиновничество. В шефските канцеларии се върти основно сходен типаж лица, настроени да задоволяват прищевки „отгоре“, но не и да решават сериозни и остри проблеми. Със съзнанието, че са „бушони“, които ту ги издигат, ту ги отвъртат при необходимост да се намери виновник за пакостите на политиците.

Отвъртят ли ги, намират им по някоя топла синекура, кротуват и продължават да обслужват в очакване на поредното връщане на позицията “готов за следващ виновник”. С ирония наричат това професионална кариера или житейска философия. Всъщност е вял конформизъм, иначе казано, принудително мижитурство с оглед странични изгоди или просто стажа за пенсия.

Че да не са луди да служат и рискуват живота си в държава-бандит! Важи и за хората в тайните служби, за тези в остатъците от българската армия. Първите подложени на злонамерено сатанизиране, вторите – подигравани като „фуражки“ и „зелени чорапи“.

Агенти вече няма, тъжно констатира един вътрешен министър. Една батальонна група от български бойци не могат да сглобят, идват италианци, американци и други. Наполеон: „Който не храни своя армия, ще храни чужда.“ Това и става.

Но пък управниците на чужди каишки са спокойни, пазят ги чорбаджиите им. Няма кой да ги преследва за предателства, за нечисти и вредни за народа дела. Няма и кой да им спретне преврат.

Ясен Тодоров, зам.-директор на Националната следствена служба: „Пазарът на наркотици силно се е разраснал… Бандити масово вербуват полицаи, на улиците беснеят дрогирани шофьори… мотивацията за работа сред служителите на МВР рязко е спаднала.“

Главният прокурор Иван Гешев: „сред българските граждани е налице усещането за абдикиране на държавата от изпълнение на задълженията й… Връщат се форми на престъпността, които смятахме за изчезнали… Никой не е застрахован, че някой пиян или дрогиран шофьор няма да му причини телесна повреда или смърт.“

По данни на МВР всеки трети водач в столицата шофира след употреба на наркотици. Алекси Стратиев, бивш дългогодишен началник на КАТ: „Нацията ни е психично болна – всеки трети е готов да слезе и да те хване за гушата.“ В разнебитена държава и населението става безпътно.

Българският народ боледува сериозно, особено последните две поколения, които скоро ще наречем загубени. В призната от цял свят държава, членуваща в ООН, с действаща конституция и работещи институции през 1990 г. бяха вкарани незаконните „кръгла маса” и „временни управи“. Последваха беззаконие и деморализация.

По различни оценки между 60% и 70% от населението са отчуждени от обществото. Потиснати, отказали се да решават активно собствените проблеми, обхванати от тревожност и страхове. Отчужденият не търси вътрешна хармония, често прибягва до заместители.

Приемането им води до промяна на личността, на редица функции на психиката. Като оценката на околната действителност, осъзнаването на собственото място в нея, регулиране на поведението си спрямо другите. Социалните последици са тежки, на първо място са криминалните прояви. И катастрофите след употреба на дрога и алкохол, напоследък акцентът е върху тях.

Няколко са причините за тази социална язва, водещи сред тях са достъпността им и стремежът за бягство от действителността сред младежта. Старите митове и поведенчески модели бяха оплюти и отхвърлени, нови приемливи и разумни не бяха предложени. Насаждаха се обаче зловредните Ония ценности, разрушаващи както държавите и обществата, така и отделните личности.

Сринаха се основни нравствени опори, всичко стана възможно и допустимо, заличи се границата между добро и зло. Само в среда на разложение и безнаказаност, на обществена търпимост към престъпленията можеше да се извърши криминалната революция. Сред младежта ставаха все повече „едномерните” личности.

През XVIII в. Адам Смит прогнозира тяхната поява и ги описва: „Умовете им се стесняват. Те стават неспособни за възвишени мисли, образованието влиза в разреда на незначителните неща. Героичният дух изчезва.”

Обратна страна на материалното благополучие стана духовната криза, оттам идват „едномерните“ хора. Които насаме със себе си усещат, че нямат нищо свое. Психологът Ерих Фром два века по-късно: „Ако аз съм това, което имам и го загубя, то кой тогава съм аз!“

Пристрастеността към алкохол и наркотици може да се разглежда като проточено във времето самоубийство. Когато е с автомобилен волан в ръце, то често е осакатяване или убийство на невинни хора.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg