Говорим със световноизвестния политически дисидент Ноам Чомски и с политическия писател Виджай Прашад за руската война в Украйна, която вече е в осмия си месец. Когато става дума да се продължи войната, вместо да се договори мирно споразумение, „Съединените щати и Великобритания са в доста изолирана позиция“, казва Чомски. „Съединените щати видяха Украйна като някакъв разхлабен пирон, под който те пъхат своите оръжия, милиарди долари оръжия, така че да притиснат Русия“, казва Прашад. Чомски и Прашад са съавтори на наскоро излязлата книга „Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската сила“, която описва провалените външни политики на Съединените щати в неотдавнашните войни и говори за това, колко е важно да виждаме отвъд доминиращите медийни наративи.

- Това е Democracy Now!, аз съм Ейми Гудман. Продължаваме нашия разговор с Виджай Прашад и проф. Ноам Чомски, които написаха в съавторство нова книга, „Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската сила“. Хуан Гонзалес и аз разговаряхме с тях в петък, веднага след като руският президент Владимир Путин проведе церемония по подписването на анексацията на четирите територии на окупирана Украйна. По-късно този ден Украйна ще кандидатства за членство в НАТО. Попитах проф. Чомски за медийното отразяване на войната в Украйна и в какво то греши.

- За начало препоръчвам значителна степен на предпазливост относно начина, по който се правят репортажите в Съединените щати. Да вземем един доста значим случай – имаше голямо количество, може да се каже, еуфория, по повод твърдението, че Моди, министър-председателят на Индия, е цензурирал Путин на срещата в Самарканд, където е казал на Путин, че Индия не подкрепя руската позиция. Ако погледнете – аз си направих труда и погледнах в официалния сайт на индийското правителство. Това, което е станало, е съвсем различно. Западната пропаганда е награбила около половин дузина думи, в които Моди казва, че войната не е отговора, и това е представено за скъсване с Русия. Ако прочетете останалия текст, на практика любовно писмо до Путин за това колко прекрасни са нашите отношения и как ще станат дори още по-добри и колко много ви подкрепяме и така нататък, тази част е махната, което е на практика цялото послание, махнато е от западните репортажи или американските репортажи. Затова трябва да бъдем – това е един от многото примери – много внимателни.

Фактът е, че поне международно, Съединените щати и Британия са доста изолирани в това. Европа някак е съгласна, но населението не подкрепя тази позиция. Както споменах, в най-важната страна Германия, повече от три-четвърти са за отиване на преговори веднага. Същото е и в Словакия. Френският президент Макрон, който е най-отдаден в търсенето на договорно споразумение, напоследък поднови убеждението си, че въпреки намаляването на перспективите в хода на войната, все още има изходи. Съединените щати и Британия, която е техен лакей в тази ситуация, са доста изолирани в ангажимента си да продължат войната, независимо от последствията, така че тежко да отслабят Русия. Има ли все още възможности за преговори? Има само един начин да разберем. Като опитаме. Ако откажем да опитаме, разбира се, няма начин, няма възможности.

Това толкова малко се отразява в медиите в Съединените щати, че човек не може в нищо да е уверен, но ние имаме надеждна информация, че е имало руско-украински преговори под турска егида през април, които може би са водели нанякъде. Веднага щом те бяха обявени, Борис Джонсън, тогавашния премиер на Англия, излетя за Украйна и очевидно уведоми Украйна, че Западът – което означава Съединените щати и Британия – няма да подкрепят преговорите. Той беше директно последван от секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин, който вероятно е дал същото послание – той повтори отново и отново, и това сега е официалната политика на Съединените щати, че войната трябва да продължи, за да се отслаби Русия тежко и от тук следва, че не е време за преговори. Е, нищо от това не може да бъде казано със сигурност, защото има толкова малко коментари и отразяване, а доколкото има, те са много, често са много изкривени, както във важния пример, който преди малко дадох. Но фактът е, че, рано или късно, ще трябва да има някакво договорено уреждане, освен ако едната или другата страна просто не капитулира. Това е логиката.

Колкото по-дълго продължава войната, колкото по-дълго тя е подкрепяна, толкова повече намаляват изгледите за дипломатично уреждане. Това се случва почти автоматично. Преди инвазията изглеждаше, че има доста добри изгледи за споразумение повече или по-малко в рамката на Минските договори под егидата на Франция и Германия, които Русия и Украйна на теория приеха, въпреки че не ги приложиха. Ролята на Съединените щати беше, меко казано, неконструктивна в това отношение. Това е слабо казано. С продължаването на войната перспективите намаляват, но все още ги има. В края на март президентът Зеленски произведе някои предложения, които не бяха много далеч от предложенията на Макрон за споразумение, които не отидоха доникъде. После беше априлският случай. Не знаем какво се случва оттогава.

Колкото повече войната продължава, толкова повече разруха и унищожение ще има, повече колатерални жертви навсякъде, огромен глад, заради затварянето на черноморския износ – има някакво успокояване по това, но имаме малко информация. Заплахата от ядрена война се увеличава и може би най-важен от всичко, но и най-малко обсъждан, е фактът, че с продължаването на войната ограничените усилия за справяне с климатичната разруха вървят наобратно. Вместо да преминем към ограничени изкопаеми горива, се случва експанзия на производството на изкопаеми горива, буйства в офисите на Exxon Mobile, Chevron и останалите, отваряне на нови полета за разработване, повсеместно отслабване на рестрикциите, търсене на нови източници на нефт. Част от това, което се случва, действително, това означава на практика край на организирания човешки живот на земята. Не говорим за нещо по-малко. Имаме тесен прозорец, в който острите проблеми на климатичното затопляне могат да бъдат решени. Колкото повече затваряме този прозорец, толкова по-малки стават шансовете за оцеляване на организирания човешки живот на земята. Пред това сме изправени.

Както казвам – на моменти това, което става, е просто сюрреалистично. Трудно могат да се намерят думи да бъде описано. Да вземем само седмица, две седмици назад – появиха се нови научни доклади относно източното Средиземноморие, не много далеч от Украйна. Те разкриват, че предвижданията за това, което ще се случи в този регион, са били твърде консервативни. Новите изследвания сега посочват, че до края на века затоплянето в източния средиземноморски район ще бъде около два пъти по-високо, отколкото се смяташе до сега: 5 градуса по Целзий. Това е точно на нивото, достига до нивото на оцеляването. И разбира се, няма да спре там.

Междувременно, израелски климатолози, които са доста добри, откриват, че собствените им предвиждания за покачване на морското равнище са били много неточни. Били са доста смели, но се оказва, че са били далеч от акуратни. Ще бъде много по-лошо от това. Те предсказват, че до средата на века ще има покачване на морското равнище с един метър. До края на века може би два до два и половина метра. Последиците са неописуеми. Когато помислим за двете страни, които са там – Египет, Израел и Ливан, това е – не може да се опише. Какво се случва в същото време? Израел и Ливан се разправят кой ще има правото да изстреля финалния изстрел, буквално. Разправят се кой ще контролира ресурсите от изкопаеми горива по морската им граница, или с други думи – кой ще има възможността да унищожи двете страни, докато те потъват под водата. Това се случва пред очите ни. Както и в други райони на света.

Ако се върнем обратно към Украйна – колкото повече продължава войната, толкова повече се затваря прозорецът. Движим се към увеличаване на продукцията на изкопаеми горива, когато трябва да я намаляваме, да приключваме с тях бързо. Това е ситуацията, пред която сме изправени. Междувременно в Украйна Съединените щати, следвани послушно от Британия, се придържат към принципа, че войната трябва да продължи до тежко отслабване на Русия – това означава без преговори за споразумение, с всички произтичащи последствия. Най-вече това трябва да бъде на първо място в съзнанието ни, не само поради голямата му значимост, а защото от всички фактори, участващи в тази сложна афера, това е единственият, върху който имаме възможност да въздействаме. Ние не можем да въздействаме върху това, което става в Кремъл. Можем да въздействаме върху това, което става в Съединените щати. Още веднъж – това са нещата, които трябва да са на първо място в съзнанието ни.

- Виджай Прашад, исках да Ви попитам, не само по повод войната в Украйна, Вашата книга разглежда интервенциите на Съединените щати по цял свят – Афганистан, Сирия... може ли да коментирате – намираме се в ситуация, в която по-малко от шест месеца след изтеглянето на Съединените щати от Афганистан, при което се предполагаше, че това е краят на нашите вечни войни, но сега сме забъркани в подкрепяне и финансиране на поредния конфликт, който тресе света. Повечето американци не осъзнават, че по-голямата част от паричната помощ отива за купуване на оръжия от американската военна индустрия. А ние, разбира се, имаме на хоризонта и следващия конфликт: с Китай. Коментирайте тази вечно военнолюбива менталност на Съединените щати и влиянието на Пентагона върху медийния образ на много от тези конфликти.

- Хуан, нека първо погледнем някои цифри. Изчисленията за миналата година показват, че светът е похарчил 2 трилиона долара, ако добавим и парите от бюджета на енергийния департамент за ядрени оръжия. Трилиони долари, 2 трилиона в световен мащаб. В същото време общият бюджет на ООН е 3 милиарда. Харчим трилиони долари за оръжие, и само няколко милиарда за изграждане на мир. Това е невероятно. Наистина бих искал повече хора да знаят за тези цифри. Това е привикване към правенето на войни.

Вижте, не можем да махнем Украйна, не можем да я вдигнем от земята и да я преместим в Айова. Украйна ще трябва да живее в съседство с Русия. Ще се наложи да живее там. Тя е там. Украинците и руснаците трябва да стигнат до някакво споразумение. Знаете, начинът, по който реториката в тази война се разви, започвайки от 2014 г., това развитие на реториката е нещо, което дори украинците отхвърлиха, когато Володимир Зеленски спечели изборите, защото, все пак, Зеленски дойде на власт обещавайки да направи мирно споразумение с руснаците, защото дори и той осъзнава, че Украйна трябва да живее в съседство с Русия.

Но Съединените щати видяха Украйна като хлабав пирон, под който те могат да подпъхнат оръжията си, милиарди долари в оръжия, много повече от годишния бюджет на ООН, за да притиснат Русия. И между другото, не става въпрос само за това Украйна и Русия да стигнат до разбирателство, защото трябва да живеят едни до други. И както каза Ноам, през април тази година те имаха междинно споразумение, което много приличаше на Минск II, но Западът каза не. Целта е, както посочи секретарят по отбраната на САЩ Лойд Остин, да се отслаби Русия. Виждате, въпросът не е в самите Украйна и Русия помежду им. Става дума също и за Съединените щати и Русия.

Когато Съединените щати се оттеглиха от договора за Средния обхват на действие на ядрени оръжия през 2019 г., това на практика беше краят на повечето от споразуменията за контрол на оръжията между САЩ и Русия. Всъщност, от 2019 г. ние живеем без споразумение за гарантиране на сигурността между тези най-големи ядрени сили – Съединените щати и Русия. Не е учудващо, че Бюлетинът на ядрените учени настрои часовника на Страшния съд само на 100 секунди до полунощ. Както знаете, в началото той беше настроен на 7 минути до полунощ, сега сме на 100 секунди. Причината, която Бюлетинът на ядрените учени посочва за това, е едностранното отегляне на САЩ от практически цялата архитектура за контрол на оръжията с Русия в частност.

Затова трябва да има натиск върху администрацията на Байдън не само да се оттегли и да позволи на Зеленски и Путин да говорят, да им позволи да направят някакво мирно споразумение, което да е, разбирате, достойно и за двете страни, но също така Съединените щати трябва да се върнат на масата за преговори с руснаците и да разговарят с тях. Разбирате ли, ако Съединените щати могат да разговарят със саудитците, всъщност, да си дружат със саудитците, защо да не могат да разговарят с руснаците? Смешно е да се говори, че руснаците, разбирате ли, не са добър партньор, че няма да се придържат към споразуменията и така нататък. Вижте кой го казва! Съединените щати са страната, която едностранно се оттегли от иранската ядрена сделка – не иранците, а Съединените щати. Малко е тъповато сега да кажеш, че руснаците не са надежден партньор за преговори. Поне опитай. Разбирате ли за Бога, в името на човечеството, ние имаме нужда тези две големи сили с много огнева мощ в джобовете си да разговарят помежду си. Не може да се обърнеш към ООН и да кажеш „Няма ли да направиш нещо?“ Както казах, бюджетът на ООН е 3 милиарда. Трябва да засилиш изграждането на мира и да отслабиш правенето на войни. Това трябва да е част от ангажиментите на разумните хора на планетата, независимо дали са от Русия, Украйна, Съединените щати и със сигурност Обединеното Кралство.

- И двамата говорите, че трябва да се позволи на Русия и Украйна да преговарят, но как да се направи това? Какво точно могат да направят САЩ сега, професор Чомски?

- Това, което САЩ могат да направят, е да спрат да пречат на преговорите. Дълго време - няма време да преглеждаме хронологията -позицията на САЩ беше да се опитват да подкопаят възможностите за преговори.

- Професор Ноам Чомски, световноизвестен политически дисидент и лингвист, и Виджай Прашад, директор на Институт за социални изследвания. Те са съавтори на новата книга „Оттеглянето: Ирак, Либия, Афганистан и слабостта на американската сила.

Източник: democracynow.org

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

https://glasove.com/na-fokus/noam-chomski-i-vidzhay-prashad-zapadnata-propaganda-e-nagrabila-okolo-polovin-duzina-dumi-tova-koeto-stava-e-syurrealistichno