Интервю с областния управител за изборите, ниската активност, стимулите за гласуване, орязване на привилегиите на водачите на листи и приоритетите за Сливен.

- Г-н Афузов, основна задача на всяко служебно правителство и назначените от него областни управители е да проведат честни избори. Бяха ли честни изборите на 2 октомври в Сливен?

- Смея да твърдя, че изборите бяха проведени честно и че не бяха допуснати съществени изкривявания на вота и нерегламентирано мотивиране на избиратели. В такава ситуация винаги се получават някои нежелани ефекти, но мисля, че за пореден път в Сливен се проведоха честни избори, които бяха доста добре организирани благодарение на РИК, на областната администрация и на общините. Останаха някои съмнения за опити за влияние, които обаче не бяха много успешни.

- В навечерието на вота призовахте сигнали за нарушения да бъдат подавани до областната администрация, за да съдействате за по-бързото им придвижване? Имаше ли такива?

- Да, имаше няколко сигнала за такива опити и сме ги предали на съответните органи. Един от тях беше много неприятен – за опит за повлияване на вота в дом за стари хора. Подали сме го в полицията и се води разследване. Трудно доказуеми и трудно проследими са такива неща. Но основният ефект е, че хората, които се опитват да ги правят, виждат, че те не остават незабелязани. И че се взема отношение, което се надявам в бъдеще да доведе до по-добра превенция.

- Това ли беше най-сериозното нарушение според вас и имаше ли нови схеми за купуване на гласове?

- Това в дома за стари хора може би беше най-грозното съмнение. Не можем да кажем дали е било нарушение, докато не приключат следствените действия. Но някакви големи нови схеми и грандиозни, гениални неща нямаше. Добре е, че се ограничи купуването през заложните къщи. Добре е, че се ограничи до голяма степен купуването през магазините за хранителни стоки, през тетрадките с вересиите. Няколко такива магазина бяха превентирани и се установи, че там нищо не се случва. Като цяло ефективните схеми бяха ограничени. Сигурно е имало някои по-дребни, но ефектът от тях беше незначителен.

- Колко са досъдебните производства за нарушения, свързани с политическите права на гражданите? И какво се случи с тези от изборите през юли и ноември 2021 година?

- За сегашните избори все още нямам информация. Малко по-нататък ще имаме възможност да кажем колко са. А от предишните имаме 13 досъдебни производства, които все още текат. Имаме и 9 с осъдителни присъди на първа инстанция.

- С какво си обяснявате много ниската избирателна активност в Сливенско, дори на фона на ниската за страната?

- На първо място със статистическата грешка, която се получава от това, че в списъците на ГРАО за гласуване фигурират много повече хора, отколкото реално живеят на територията на областта. Данните, които се ползват за тези избори, са от преброяването през 2011 година, а за тези 10 години имаме огромен реален спад на населението. Освен това немалка част работят или живеят в чужбина или някъде, където не могат да гласуват. Поради тази причина, ако вземем реалния брой хора, много е вероятно изборната активност да бъде доста по-висока и да се преизчисли поне с 15%

Другото ми обяснение е, че гласоподавателите са изгубили интерес и не могат да припознаят силен политически субект, на когото да дадат своето доверие. Липсва мотивация, липсва ентусиазъм. Има натрупана умора. Средата е много отровена от неспазени ангажименти от политическите партии, които в много случаи декларират едни действия преди изборите и започват да правят обратни неща веднага след това. Липсата на доверие към политическата система води до това голяма част от хората да не излизат да гласуват. Според мен е необходимо да се намери формула, при която хората да бъдат по-мотивирани да излязат и да дадат своя глас. По този начин би се получил по-достоверен резултат.

- Каква може да бъде тази формула?

- Би могло да се търси вариант, в който при упражняване на правото на вот да се ползват някакви данъчни облекчения. Да има някакъв материален стимул. Говоря чисто институционално. Дали чрез помощите, дали чрез някакви облекчения за „Синя зона“, например. Това е деликатен въпрос, който трябва да бъде решен с консенсус между всички политически партии. Да седнат и да намерят начин, по който да мотивират хората да гласуват. И тази мотивация да не е само политическа. Има държави, където изборите са задължителни и има санкции, ако не гласуваш. Това при нас няма как да стане. Ние сме в Европейския съюз и тези неща са урегулирани по друг начин, но съм сигурен, че могат да се намерят стимули, които да заведат хората до урните. Не че като отидат до тези урни или машини, те не могат да гласуват с „Не подкрепям никого“. Видяхме огромния процент на тези избори. Това все пак е нещо и дава възможност на хората да отчетат своя протестен вот, ако така са преценили.

- Висшият адвокатски съвет има интересно предложение да се премахне практическата недосегаемост на водачите на листи и те да участват наравно с останалите при отчитане на преференциите. Как гледате на подобна идея?

- Това означава засилване на мажоритарния елемент в изборите. Аз съм изключително голям привърженик на подобен ход. Виждаме каква е политическата ситуация – парламентът се раздробява все повече и повече. Има повече политически партии, което означава, че обществото така или иначе започва да съзрява за мажоритарен вот. Да, при мажоритарния вот представителността би била доста по-различна, но от друга гледна точка това, изглежда, е нещото, което избирателите искат.

- А как ще коментирате тезата, че партиите лицемерно призовават за висока активност, а всъщност имат интерес от малко гласували, за да могат техните твърди електорати да им донесат по-висок резултат?

- Не смятам, че партиите са лицемерни в тази посока. По-скоро всички искат да има по-голяма активност, надявайки се тя да доведе до повече гласове именно за тях.

- Преди вота отново поканихте всички политически сили да се обединят около меморандум за честни избори и приоритети за Сливен. Доколкото знам само две, които не влизат в парламента, се подписаха. Останалите не искат честни избори или ще работят по други приоритети?

- По-скоро големите партии се пазят преди избори от влизане в такива разговори, когато в тях участват и малки партии. Не знам защо така се получава, но това е факт. Може би беше наша грешка, че поставихме този меморандум в дневния ред преди изборите, защото след изборите е ясно кой ще бъде в парламента и той може да поеме някакви ангажименти.

- Подобни приоритети предложихте и преди изборите през ноември миналата година. Направено ли беше нещо за тяхното реализиране и как оценявате работата на сливенските депутати, най-вече на четиримата от управляващото мнозинство в последното Народно събрание?

- Първо, времето, в което работеше предишното Народно събрание, беше много кратко. Второ, голяма част от депутатите, които влязоха в него и управляваха, не бяха много опитни. Поради тази причина може би и не видяхме особени резултати, свързани с целите, които бяха поставени в този меморандум и около които искахме да се обединят те. Сега се надяваме това Народно събрание да има малко по-дълъг живот и сливенските депутати да имат възможност да работят за решаването на голяма част от тези проблеми.

- Петима от сега избраните шест народните представители вече са били в парламента. Какво конкретно очаквате от депутатите и каква е прогнозата Ви – ще има ли България редовно и стабилно правителство или догодина пак ще гласуваме три пъти?

- Това дали ще има редовно правителство могат да го решат избраните в Народното събрание. Да, почти всички, които влизат сега от 21-ви МИР са били депутати, но някои от тях за много кратко, някои от тях не са били управляващи. Сега все още не е ясно кой в каква ситуация ще бъде. Дали скоро ще има нови избори не знаем и аз не мога да кажа дали тези хора ще се опитат да работят заедно. Според мен, всички депутати, без значение от политическата си окраска, трябва да намерят начин да работят заедно и да защитават интересите на местата, от където са избрани. Защото разкопаните улици са разкопани улици за избирателя на ГЕРБ, и за избирателя на БСП, и за избирателя на ПП, и за избирателя на ДПС. Това е общ проблем. Демографският срив е демографски срив в цяла сливенска област. Той не е проблем само на едните или само на другите. Той е проблем на всички. И той не може да бъде решен само с усилията на една политическа партия. Големите проблеми в образованието, липсата на голямо ученическо общежитие в Сливен, са проблеми на всички. Не на ДПС, не на БСП или на който и да управлява. Това е проблем на регион Сливен. Ако всички заедно – управляващи и опозиция, не работят в посока да го решат, той няма как да бъде решен. Слушах тази сутрин /интервюто е от сряда – б. а./ предаване по радиото за решаването на проблема с демографския срив в Ирландия след петдесетте години на ХХ век. Всичко тръгва от огромни инвестиции в образованието. Когато намериш начин да задържиш младите хора, да ги образоваш, те да придобият съответните знания, за да бъдат полезни на пазара на труда, тогава могат да дойдат и инвеститори, които имат необходимите хора, които да им вършат работата. Как да чакаме инвеститори, които ще дойдат и няма да има кой да закове два пирона?! Затова, ако не се работи в посока на решаване на проблеми като образование, инфраструктура, привличане на инвестиции, не можем да очакваме някакво добро бъдеще.

източник: Сливен Прес

интервюира: Мирослав Велчев