В телевизионното си обръщение на 21 септември руският президент заяви, че Вашингтон, Лондон и Брюксел насърчават Киев да пренесе военните действия на руска територия. Същевременно, каза той, високопоставени представители от водещи страни на НАТО допускат възможност за използване на ядрено оръжие против Русия. Във връзка с това руският президент ясно посочи, че „при заплаха за териториалната цялост на страната, за защита на Русия и нашия народ ние, безусловно, ще използваме всички налични в наше разположение средства. Това не е блъф... А тези, които се опитват да ни шантажират с ядрено оръжие, трябва да знаят, че розата на ветровете може да се обърне към тяхна страна”.

Обръщението е характерно с два момента: първо, заплахата за използване на ядрено оръжие произлиза от представители на НАТО и, второ, като отговор на това Русия ще използва всички налични средства в своя защита.

Видно е, че този отговор се отнася до ръководните кръгове на НАТО и преди всичко до САЩ. Нито за САЩ, нито за която и да е натовска страна е безопасно използването на ядрено оръжие. Ако отговорът на руския президент се предаде като пряка заплаха до САЩ и останалите страни от НАТО, то тя ще предизвика страх сред населението, ще задълбочи вихрещата се вече икономическа криза и ще увеличи социалното напрежение. Поради това почти мълниеносно е избран сполучлив политически ход - Русия заплашва Украйна с използване на ядрено оръжие.

Не е необходимо да се доказва с много аргументи несъстоятелността на това твърдение. Достатъчна е само една извадка от действащата военна доктрина на Русия, а именно страната „си запазва правото да използва ядрено оръжие в отговор на използване срещу нея и/или нейните съюзници на ядрено оръжие или друго оръжие за масово поразяване, а също така в случай на агресия срещу РФ с използване на конвенционално оръжие, когато има заплаха за самото съществуване на държавата”.

Нима не е ясно при какви условия Русия ще използва ядрено оръжие в своя защита?

Нима Западът не е прочел и и не е анализирал руската военна доктрина? Прочел я е и то многократно, но целите с подетата ядрена истерия са други.

Вероятната цел на Запада с раздухване на руска ядрена заплаха е поредно представяне на Русия пред света в негативна светлина, а също така и оправдение за продължаването на оръжейните доставки за въоръжените сили на Украйна (ВСУ), подготовка на военнослужащи по стандартите на НАТО и изпращане на нови наемници. Например, от август т.г., според в. „Монд”, там е изпратена да воюва още една западна ЧВК, наречена „Моцарт” и ръководена от полковник от морската пехота на САЩ.

Необходимо ли е Русия да използва тактическо ядрено оръжие в Украйна? Според мен категорично не. Ходът на специалната военна операция (СВО) показва, че Русия в бъдеще ще живее в съседство с Украйна и нейните жители, независимо под каква форма тази страна ще продължи да съществува. Следователно, от хуманна гледна точка, използването на ядрено оръжие е крайно нежелателно и дори вредно за бъдещите субекти на Руската федерация.

Освен това обявената на 21 септември т.г. частична военна мобилизация, даденият ход на референдумите в ДНР, ЛНР, Херсонска и част от Запоражска области, промените в наказателния кодекс с военновременни мерки показват, че планът на Русия за по-нататъшно развитие на СВО изобщо не предвижда използване на каквото и да е оръжие за масово поразяване – вероятно в руския ГЩ считат, че мобилизираните 300 000 бойци, заедно с действащите сега около 200 000, са достатъчни за справяне с ВСУ, чийто личен състав е от около 700 000.

Референдумите и частичната мобилизация са твърде ефективно взаимнодопълващо се политическо и военно решение. Политическо, защото коренно променя политическата обстановка около СВО и защото превежда политико-икономическите отношения със Запада в замразено състояние за продължителен период от време. Това произтича от намерението на Русия след референдумите да присъедини посочените територии като субекти на РФ, което Западът няма да одобри и да признае, което означава прекъсване на всякакъв вид сътрудничество.

Днес в ДНР и ЛНР действат редовни руски войски, армейските корпуси на двете републики, чеченски батальони, казашки полк и ЧВК „Вагнер”. За страничен наблюдател не е ясно как е организирано взаимодействието между тези войскови части, снабдяването им и до каква степен е внедрен принципа на единоначалието. Изглежда не всичко в това отношение е в ред, защото руското министерство на отбраната поясни, че след създаване на новите субекти на РФ посочените войскови части се вливат в професионалната руска армия с всички произтичащи от това права и задължения. Това е значително и важно организационно решение и ще позволи планиране, организиране и провеждане на крупни военни операции по единен замисъл и план.

След приемане на новите субекти в състава на Руската федерация, във военно отношение, СВО се превръща във война за освобождаване на останалите под контрола на ВСУ територии от ДНР и Запорожка област. На практика това поставя сериозна преграда както пред досегашните косвени действията на Запада, така и пред прякото му участие в бойните действия на ВСУ с инструктори, съветници и специалисти, контролиращи използването на някои образци въоръжение.

Снабдяването на ВСУ с оръжия с голям обсег, позволяващи обстрелване на обекти не само на територията на евентуалните нови субекти на РФ, но и в дълбочина, става неприемливо за Русия и именно такова развитие на бойните действия може да доведе до рязко изостряне на отношенията Русия-Запад с вероятност за използване на всички налични и в двете страни оръжия, т.е. до възникване на трета световна война.

Известно е изказването на запасния американски генерал-лейтенант Бен Ходжес пред в. „Дейли мейл”, че САЩ ще нанесат съкрушителен удар по руския Черноморски флот, ако Русия използва ядрено оръжие в Украйна. Господин генералът не може да не знае до какво ще доведе такъв удар и какви ще бъдат последиците от това за неговата страна.

Такова възможно развитие на отношенията Русия-САЩ поставя Запада като цяло пред необходимостта от преосмисляне на провежданата досега политика. Преди тя се основаваше на допускането, че Русия е слаба и нерешителна и няма да се реши на радикални действия. Тя обаче се реши и ги осъществява. Следователно Западът трябва да реши докъде ще стигне с участието си в украинския конфликт, защото от действията му зависи дали при евентуалната защита Русия ще използва всички възможни военни средства. Реално, а не както днес без основание да се раздухва днешната измислена ядрена заплаха, подавана пред света и с явни пропагандни намерения.

Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

”Гласове"