„Изходът от преговорите с България приключи с 3 на 1 за нас. Ние запазихме езика, започнахме преговори за членство в ЕС и оставихме историческите въпроси извън пътната карта. България получи промяна на Конституцията някъде по средата на процеса - след започването на преговорите. Поради тази причина смятам, че това бе един добър компромис…“

Тези горчиви за нас думи не са на антибългарската ВМРО-ДПМНЕ, а на македонския министър на външните работи Буяр Османи.

От този момент най-актуален е въпросът за историческата вина на депутатите в 47-то Народно събрание, които гласуваха за падането на българското вето и, подчинявайки се на диктата на Брюксел, Париж и Вашингтон, обслужиха интересите на Република Северна Македония.

Тук отговорността е персонална и има своите имена – това са партийните лидери Кирил Петков, Бойко Борисов, Христо Иванов и Мустафа Карадайъ, принудили депутатите на ПП, ГЕРБ, ДБ и ДПС да предадат интересите ни в името на евроатлантическите ценности.

Какво ни казва външният министър Буяр Османи?

Без никакъв срам и свян той публично признава, че България е измамена в преговорния процес както от Скопие, така и от ЕС, тъй като в подписаните документи са отхвърлени две нейни ключови искания - за статута на „македонския език“ като диалект на българския и за вписването и решаването на спорните исторически въпроси в т.нар. пътна карта като императивно условие за членството на Скопие в ЕС.

Загърбвайки дипломатичния си изказ, който доскоро го отличаваше от антибългарската лексика на президента Пендаровски, Буяр Османи изнася неприлични неща от кухнята на македонската дипломация.

От думите му разбираме, че България сама се е поставила в губеща роля с искането за вписване на „българско малцинство“ в македонската конституция. И триумфално прави убийствено за нас признание: „Ако ние бяхме поискали това нещо, нямаше да го получим...“

Поне в десетина мои публикации по този въпрос предупреждавах: искането за вписване на българите в македонската конституция е лесно изпълнимо от македониститеусловие! И винаги допълвах: това е срамно българско алиби за капитулацията ни на „македонския фронт“!

След откровението на Османи ясно се видя - македонистите и албанските партии не само са ни изиграли, но вече и открито се присмиват на глупостта ни, благодарение на която френският президент Макрон и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен са ни водили за носа.

„България получи промяна на Конституцията някъде по средата на процеса - след започването на преговорите…“, продължава с откровенията си Буяр Османи. И открива картите на македонската дипломация, успешно изтъргувала исканото от София „българско малцинство“, получавайки европейска виза срещу нещо толкова малко и жалко – вписване в конституцията на … 3504 изяснили се като българи при последното преброяване на населението в РС Македония.

3504 посмели да кажат, че са българи срещу 110 000 хиляди македонци с български паспорти, декларирали (писмено и документално) българските си корени!

В желанието си да изтъкне дипломатическия си триумф в българо-македонските преговори и финално да унижи България, Османи забива нов пирон в ковчега на българската дипломация с това признание пред скопската телевизия "Сител:

"Въпросът за промяната на Конституцията измести дебата за идентичността от това кой какъв е бил някога в дебата за правата на човека. Това е голяма победа за нас, защото изместихме дебата за правата на малцинствата и правата на човека…“

Сега бившият външен министър Генчовска е длъжна да обясни: защо ръководеният от нея дипломатически екип е допуснал да се загърби дебатът за националната идентичност на славянското население в РСМ и е водил празни разговори за малцинствени и човешки права? И то за…“българско малцинство“!

И най-важното – заявлението на Османи, че „историческите въпроси са извън пътната карта“ е национален позор. Позор за българската дипломация и за тези 170 български депутати, които на 24 юни свалиха ветото и ни убеждаваха от парламентарната трибуна, че „спорната история“ е част от т.нар. пътна карта за членството на Скопие в ЕС.

Нека бъдем прагматични. Още не е късно да оттеглим съгласието си от 24 юни 2022 г. и денонсираме решението на 47-то НС по „македонския въпрос“.

Нужно е само едно - едно ново мнозинство в 48-то Народно събрание, служещо на България, а не на македонистите в Скопие, на еврочиновниците в Брюксел, на президента Макрон в Париж и на „Големия брат“ във Вашингтон.