С проф. Боян Дуранкев разговаряме за икономическите проблеми, пред които е изправена страната и възможните решения. "А ако се окаже, че най-лошото тепърва предстои?! Само си помислете, ако тези, които „санкционираме“, ни санкционират наистина реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като същевременно ни организират „хибридни“ атаки с тяхно оръжие и чужди наемници?

Затова твърдя, че сериозният разговор не търпи отлагане незабавно след изборите; впрочем, каквито и да са резултатите от тези избори, „аритметиката“ не е стратегия", предупреждава икономистът в интервю за Епицентър. бг.

- Професор Дуранкев, на фона на политическа нестабилност и чести избори как ще се развива българската икономика в следващите месеци? Досега като че ли икономиката се развиваше добре.

- Чудесен въпрос и точна оценка!

Известно е, че при спокойно море всеки капитан лесно може да води кораба напред. Но при тежка буря само корабите с отлични капитани могат да плуват по-уверено.

А българското „море“ в момента е не само много опасно за кормуване, но и трудно предсказуемо за бъдещите маршрути.

Налице са хронична демографска криза (не само количествено, но и качествено – българинът престава да чете и да учи), застрашително глобално затопляне (случилото се в Карловско е само един от поредицата инциденти), леко прикрито участие в хибридната война на НАТО в Украйна (действаме чрез триъгълни операции), тежка политическа криза (независимо от регистрираните стотици партии). И като резултат – блед икономически растеж и рязко пропадане по Индекса на човешкото развитие на ООН.

Именно по тази причина оценката за икономическото ни развитие, както вие твърдите, може да бъде само една – „добра“, но на фона на тези посочени кризи. Иначе, тези 4% икономически растеж на българската икономика за шестмесечието, оценени спрямо общото развитие на ЕС (4,2%) и на подценяваната от някои български политици Еврозона (4,1%), подсказват изоставане от средното ниво на ЕС. Но нека не се хващаме само за процентите, защото Германия има едва 1,7% растеж, но зад 1% прираст на германската икономика се крият много по-големи обеми, отколкото при 4% нашенски растеж.

Време е, мисля си, за сериозен и тежък „мъжки“ разговор по темата „какво да се прави?“, понеже заплахите пред цялостното ни развитие нарастват, а „стратезите“ ни обикалят от телевизия в телевизия да обясняват pro и contra за руския газ. Ако само това беше проблемът, здраве му кажи! Но, както се вижда, имаме оплетени криза до криза, които изискват мъдри дългосрочни решения. А в това отношение нито Стратегическият съвет към президента, нито „юпитата-стратези“ в Народното събрание, нито даже „народът“, имат ясни виждания!

А ако се окаже, че най-лошото тепърва предстои?! Само си помислете, ако тези, които „санкционираме“, ни санкционират наистина реципрочно и затворят вентилите на газта и петрола, като същевременно ни организират „хибридни“ атаки с тяхно оръжие и чужди наемници?

Затова твърдя, че сериозният разговор не търпи отлагане незабавно след изборите; впрочем, каквито и да са резултатите от тези избори, „аритметиката“ не е стратегия.

- Защо инфлацията у нас е значително по-висока от тази в ЕС? Как се допусна това?

- Сега е лесно да се ходи и да се лъже че Путин ни е донесъл цялата инфлация. Предлагам тези, които още имат глупостта да твърдят това, да отворят Евростат и НСИ, за да се убедят че инфлацията е започнала да бушува далече преди 24 февруари 2022 г. И миналата 2021 г. инфлацията в доста страни от ЕС надхвърли „допустимите“ 2%, включително и в България (2,2%). Но това, което се случва до сега тази година (годишната инфлация за юли 2022 г. спрямо юли 2021 г. е 17.3%) е повече от много вредно и за икономиката, и за гражданите, а и за бъдещето на страната.

Нямаме обширно време за анализ и оценка на причините за тази инфлация, но ще маркирам най-съществените от тях.

Първо, по време на пандемията в Европа бяха отпечатани пари на стойност 12 трилиона евро в подкрепа на бизнеса и хората. Това прекомерно парично предлагане предизвика част от инфлацията, която се случва сега. Но Covid-19 от 2020 г. не е Covid-19 от 2022 г., да се надяваме че тази тенденция ще бъде устойчива. Печатницата за пари, следователно, трябва да спре работа.

Второ, през 2022 г. има ясно изразена тенденция на съживяване на икономиките на почти всички страни, истерията от пандемията е почти изчезнала, а това означава нарастване на глобалното търсене на газ, нефт, минерални торове, работници и т.н. По всички пазарни принципи, когато търсенето надвишава предлагането, цените растат нагоре. Прост икономически факт, с молитви не се решава проблемът, а с по-ефективни икономически решения.

Трето, „преструктуриране“ на доставките на суровини и готова продукция за европейските икономики (географски – от Русия и Китай) не е никак безболезнено. Особено ако се използват „посредници“, които – естествено – си слагат тлъсти пачки в джоба. Ако газта не върви по „Северен поток – 2“, то тя намира нови „тайни“ пътища, за да стигне до същия потребител (справка – и Германия, но и България). Ако не, някой настоява за „дерогация“ или просто не спазва „правилата“, а… предпочита принципите на световната търговия пред „евроатлантическата солидарност“ (справка: Унгария).

А какво става с „най-принципните“ страни-членки на ЕС? Вижте инфлацията в „джуджетата“ (географски „джуджета“) Естония (23,2%), Литва (20,9%), Латвия (21,3%), като я сравните с инфлацията на „Снежанка“ на ЕС – Германия (8,5%), за да се убедите, че който „най-рано пее“, може би пее фалшиво. „Снежанка“ няма как да помогне на „джудженцата“.

Но и при четворната коалиция, и при сегашното служебно правителство, „натегачеството“ пред Big Brother изпреварва полезните решения за българската икономика.

- Какви мерки според Вас трябва да се предприемат, за да се овладее инфлацията?

- 2022 г. не е първата година с голяма инфлация; човечеството има достатъчно апробирани решения, за да се укроти инфлационната Годзила.

Най-работещото решение против инфлацията е едно единствено: по-бързо повишаване (или поне „компенсационно“ повишаване) на минималната работна заплата, на доходите на най-засегнатите слоеве от населението (семейно, а не индивидуално!) и на онези сектори от бизнеса, които имат бъдеще (не на всички „желаещи“). В това отношение четворната коалиция намери добри решения, с изключение на минималната работна заплата (покупателната й способност е много по-ниска от миналогодишната), но да не забравяме че три от четирите партии в коалицията са откровено десни.

Не е добро решение дългосрочното намаляване на ДДС. Практиката във всички страни бе анализирана от статистиката: при намаляване на ДДС цените не се намаляват адекватно, а нарастват предприемаческите печалби.

Издигането на „таван“ на цените в национален мащаб е всъщност увеличаването на разходите от бюджета, което означава – от данъците. От единия – в другия джоб. Затова тази мярка е най-краткосрочната, само докато се преструктурира бюджета на държавата.

Сега чуваме и за „таван“ на цените на газа в ЕС. Ако е налице „пазар на купувача“ (т.е. ЕС е изключителен клиент, но няма други желаещи), това може и да се случи. Но не е така, Русия го знае. Норвегия (която печели от замяната на руския газ със свой експорт на газ) веднага реагира остро, когато се предложи „таван“ на цените от всички доставчици. Даже и да се сложи европейски „таван“ на цената на руския газ, това ще остане в историята като „таван“ на нещо, което не се доставя.

- Виждате ли реална опасност да се стигне до повишение на данъците, въпреки че партиите сега категорично отричат да направят това? Или пак ще теглим нов дълг?

- Когато на държавата трябват повече средства за инвестиции и разходи, тя има само две решения: или по-високи данъци, или по-високи дългове.

От 2008 г., когато дългът беше само 13% от нашия брутен вътрешен продукт, лека-полека привикнахме да се храним на чужда трапеза, т.е. да предпочитаме поемането на нови дългове. През 2021 г. дългът е вече 25,1% и продължава да расте. Едва ли ще стигнем ситуацията на „подпомогнатата“ Гърция (193,3% през 2021 г.), но „батковците“ и „каките“ от ЕС дават лош пример, като не спазват Маастрихтските критерии за стабилни и устойчиви публични финанси с дефицит до 60% - в целия ЕС той е 88,1%, а в Еврозоната – 95,6%.

Опасявам се от две последици: първо, „апетитът“ ни да теглим нови заеми ще расте (все пак, едно правителство има живот само от 4 години, след това – други да му мислят!); второ, световните кредитори ще намалят доверието си в способността нашата икономика.

Разумът – ако ЕС има такъв разум, е да се извърши не само монетарна, но и фискална координация. Е, засега ЕС не показва жизненост в това отношение. Затова данъците остават национално решение. Олигархията и защитаващата я плутокрация у нас ни предлагат „постна пица“ за по-голямата част от народа; самолети, яхти и офшорки – за печелившите от единия процент новобогаташи. Редно е левите сили да настояват за повишаване на данъците на бизнеса – там, където са свръхпечалбите, и на данъците върху най-богатите (годишни доходи и наследства).

Засега левицата страда от анемия, следователно скоро данъците няма да се пипат…

- До колко можем да разчитаме на Плана за възстановяване и устойчивост?

- Необходими са ни изпреварващ икономически растеж (5-6-7%) и изпреварващо социално развитие (чрез много по-висока степен на преразпределение на доходите – като в другите страни) на България спрямо средното ниво на страните-членки на ЕС.

И колкото и да изглеждат големи средствата по този План 2021-2026 г., той има спомагателни (ценни!) функции за националното ни развитие. И понеже имаме наблюдения върху реализацията на други кохезионни програми, най-важното е средствата от този план да се разпределят справедливо и сравнително равномерно, за да достигне ефектът им до всички граждани.

- България сбърка в стратегията си относно доставките на газ?

- На 7 септември тази година г-жа Урсула фон дер Лайен обяви, че след 6-7 месеца ние напълно ще се избавим от зависимостта от руски изкопаеми ресурси. Впрочем, Русия може и да ни „избави“ и по-рано, ако войната в Украйна премине на „ново ниво“, за което има индикации.

Вносът на LNG е скъп, но жизнеспособен вариант. Има особени предизвикателства пред този метод. Преди всичко Европа няма достатъчно капацитет по отношение на LNG терминали и изграждането им отнема години. Дори ако това може да се осъществи, в света има само ограничен брой превозвачи за LNG, които вече работят с голям капацитет, изпълнявайки обещаните договори. След това следва местното производство на газта. Производството не може да стане за 24 часа и това е дълъг процес. Накрая, освен ако не бъде обещан гарантиран пазар, нито един производител няма желание да увеличи производството въз основа на краткосрочно търсене. Точно затова Катар и другите производители на LNG изискват дългосрочни договори на фиксирани високи цени – това е лоша новина за газовия бизнес модел в Европа, който използва спот продажбите.

Друго решение ще бъдат алтернативни тръбопроводи от тези на Русия. Има три такива възможности: Транссахарският тръбопровод, тръбопровода East Med и Транскаспийския тръбопровод. Първият има капацитет да доставя 30 милиарда кубични метра годишно, покривайки 10 % от нуждите на ЕС от газ; East Med има капацитет 12 милиарда кубически метра, което представлява 4% от газовите нужди на ЕС; Транскаспийският има капацитет от 30 милиарда кубични метра, което е 10% от газовите нужди на ЕС. Обаче… според правната конвекция от 2018 г. за Каспийско море, Русия има последната дума за всеки нов тръбопровод през това вътрешно море.

Сметката на ЕС засега не излиза, руският газ не може да бъде напълно заменен при никакви реалистични обстоятелства.

Затова и „стратегията“ на България по линия на газовите доставки не просто не е стратегия, а е глупост.

- Все повече специалисти говорят за настъпване на хранителна криза. Русия твърди, че Западът не изпълнява споразумението от Истанбул за износ на руско и украинско зърно. Москва се оплаква, че продължават санкциите срещу износи на руски зърнени култури и торове. Какви са последиците от това?

- При телефонния разговор между Макрон и Путин от 11 септември се обърна внимание на два факта. Първо, Украйна изнася основно количество зърно към страни, в които населението не гладува; второ, Еврокомисията създава спънки и ограничава експорта на руско зърно и минерални торове за Азия, Африка и Латинска Америка – там, където хората действително се нуждаят.

Това не е „игра“, а неспазване на предварителните договорености. Дано наблюдаваме положителни промени и в това отношение!

Кремена КРЪСТЕВА

epicenter.bg