Френският режисьор Жан-Люк Годар почина на 91-та година от живота си, съобщи в. Liberation. Той беше основоположник на едно от най-важните течения в киното на XX век – френската Nouvelle Vague - "Нова вълна" - филмовото движение, което направи революция в киното в края на 50-те и 60-те години на миналия век.

Заснел е общо над сто филма.

Първият му плънометражен филм "До последен дъх" (1960), заснет по сценарий на Франсоа Трюфо и вдъхновен от действителни събития, се превръща в емблематичен за "новата вълна" и прославя младия, 26-годишен актьор Жан-Пол Белмондо. Сниман с ръчна камера от инвалидна количка, с рязък монтаж, импровизирани разговори за секса и политиката, постоянни цитати от кинокласиката са неща, които привличат вниманието на зрителите и критиката, отбелязва Би Би Си.

Така изведнъж печели Годар голяма известност, а впоследствие знаменитият кинокритик и лауреат на наградата "Пулицър" Роджър Ебърт дори определя "До последен дъх" като най-добрия дебют в историята на киното от времената на "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс.

В коментара си за филма режисьорът Андрей Тарковски казва: "Всичко става в нарушение на класическите закони на монтажа".

Друг негов филм, "Малкият войник" (1960), е забранен за три години от френската цензура поради това, че разказва за дезертьор, който в разгара на алжирските събития преминава на страната на терористична организация.

Муза на Годар дълги години е актрисата Анна Карина, която впоследствие става негова съпруга. Тя почина през 2019 г.

През 1961 г. тя играе главната роля във филма на Годар "Жената си е жена", за която е отлична със "Сребърна мечка" в номинацията за "Най-добра женска роля" на 11-ия международен кинофестивал в Берлин.

После тя получава главни роли и други филми на Годар - "Да живееш живота си" (1962), "Made in USA" (1967), "Аутсайдери", "Безумният Пиеро" и др.

Годар остави своя отпечатък с поредица от политически филми от 60-те години, но през последните години кариерата му претърпя възраждане с филми като Film Socialisme и "Сбогом на езика".

Последният филм на Годар "Образ и реч" излиза през 2018 г. за него той получава специалната награда на кинофестивала в Кан.

Жан-Люк Годар е роден в Париж на 3 декември 1930 г. Второ от 4 деца на франко-швейцарско семейство. Баща му е бил лекар, притежавал е частна клиника, а майка му е била наследник на род банкери от Швейцария. През Втората световна война семейството емигрира в Швейцария, където Годар става натурализиран гражданин. Завършва начално училище и гимназия Нион, Швейцария, а през 1948 година родителите му се развеждат и той се връща в Париж. През 1949 г. учи етнология в Сорбоната. Това е и времето, по което се запознава с Франсоа Трюфо, Жак Ривет и Ерик Ромер. През 1950 г. създава станалия известен "Gazette de cinéma", от който публикува пет броя между май и ноември същата година.

Годар казва:

"Израснах в буржоазно семейство и един ден избягах. Дойдох в света на кинопроизводството вместо да тръгна по пътя на марихуаната и ЛСД-то. Тогава открих, че светът на киното е най-буржоазното семейство, което съм виждал някога."

Източници: mediapool.bg, impressio.dir.bg, dariknews.bg