Между 200 хиляди и 300 хиляди българи са хронично зависими от алкохол или наркотици. Мнозина злоупотребяват експериментално. Няма и точна статистика за злоупотребяващите с психоактивни вещества, с лекарства, които са законно изписани. Това каза в интервю за БТА Павел Павлов, създател и ръководител на Терапевтичния център “Само Днес”.

По думите му, проблемът за страната е огромен. Вероятно хора и от трите групи шофират, карат тротинетки, мотори, колоездачи са.

Павел Павлов посочи, че групата на злоупотребяващите с психоактивни вещества, с лекарства, които са законно изписани, трудно може да бъде обхваната. На много от листовките на тези медикаменти има предупреждения: „не работете с машини, не ги използвайте при шофиране“, но употребяващите шофират и работят, а с наличните средства, които имат правоохранителните органи, тези вещества не могат да бъдат отчетени, допълни експертът.

Според Павлов все повече хора смятат, че само злоупотребата с незаконни вещества е сериозният проблем. „Ако се погледне световната статистика, на първо място с най-много зависимости са законно изписани психоактивни вещества, на второ място - цигарите, а на трето - зависимостта от алкохол. На първите три места са абсолютно законни вещества“, обобщи терапевтът.

Законодателната ни система, обществото като цяло, се концентрира повече към незаконните вещества и това води до усещане у самите хора, които пият алкохол, че не е нередно, че всички правят така, посочи Павел Павлов. По думите му, това е причина и за друг проблем – тези, които се "друсат", имат усещането, че са над обществото, така са по-интересни, важни, различни, превръща се в мода, особено сред най-младите.

Има американски и руски изследвания, че по време на криза, независимо от причината за кризата – война или финансова, има рязко увеличение на употребата на различни вещества в обществото, това се възприема като начин за справяне с трудностите в живота, посочи терапевтът. По думите на Павлов в най-бедните слоеве на населението също има много сериозен проблем със злоупотребата с психоактивни вещества.

Ако погледнем едно семейство със зависими, какво виждаме – зависимостта е хронично заболяване, цялото семейство се концентрира върху болния, това повлиява на живота на всички, посочи терапевтът.

Семейството започва да обслужва несъзнателно зависимостта. Има един момент на стигма, в който се отрича този проблем – „на нас не може да ни се случи, това не може да стане в нашето семейство“. В някои случаи близките отричат по-дълго този проблем от самия зависим. След възприемането, започва обгрижване на тези хора, като така близките несъзнателно подпомагат зависимия да продължи да злоупотребява, разказа терапевтът. Често се сблъскват и с недомислията на здравната ни система, настройват си целия живот към тези хора, посочи още Павлов. По думите му всички живеят със страх как той ще отиде на работа, какви дългове е направил, родители по цял ден търсят децата си къде са, какво правят.

Ако пък има родител, който е в такова състояние, децата му задължително развиват дисфункционално поведение, каза терапевтът.

По думите на Павлов това е една безкрайна верига от влияние – ако зависимият работи, но не си върши работата както трябва, негови колеги почват да го крият и да поемат задълженията му, за да не бъде изгонен от работодателя.

Източник: БТА