През изминалия уикенд западните медии усилено разправяха, че Въоръжените сили на Украйна са започнали контраофанзива в Северодонецк и са нанесли „решително поражение“ на руската армия. Какво всъщност се случва на този участък от фронта, защо Киев е принуден да измисля басни за това и какво ще стане, ако украинската отбрана бъде пробита тук?

Започна, както обикновено, с Арестович. Съветникът на ръководителя на кабинета на украинския президент заяви в края на миналата седмица, че предаването на Северодонецк е хитра операция на въоръжените сили на Украйна с цел „привличане“ на руски войски в града. След това започна да твърди, че Украйна е започнала контраофанзива от Лисичанск на предварително прехвърлени там резерви, включително специални части на Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната. В резултат на това уж въоръжените сили са успели да превземат почти половината от града. След това украинските войски уж отново напуснали Северодонецк.

На първо място, струва си да се каже, че нищо от горното не е станало по принцип. Единственото вярно тук е, че ВСУ наистина са прехвърлили големи резервни подкрепления в този участък от фронта, може би последните. Но не при Северодонецк, а на линията Бахмут - Соледар - Северск. Вече е просто невъзможно да се прехвърлят никакви подкрепления директно в Северодонецк, или по-скоро на територията на завод “Азот”, тъй като през единственият мост през Северски Донец, който е останал относително наред, вече не може да преминава тежко оборудване. Превозните средства по някакъв начин ще се промъкнат, но във всеки случай мостът остава под огневия контрол на въоръжените сили на Руската федерация и ЛНР.

В резултат на това започна да се оформя „нов Мариупол“ - поредният малък джоб, в който руските въоръжени сили заключват украинските части. Частите на ВСУ, които се оттеглиха или по-скоро избягаха в завод “Азот”, се опитват да се придържат към няколко блока по ръба на индустриалната зона и тази територия (високи сгради в жилищни комплекс подобни на Мариупол) постепенно се превръща в Мариупол.

Прави впечатление, че някои западни медии твърдят, че настъплението на руските войски в Северодонецк уж е спряно поради факта, че руската армия не е използвала артилерия в градските райони. Тоест градът все пак се унищожава от украинската артилерия, така ли? И тази тайна беше разкрита дори от “Уолстрийт Джърнъл”.

Тогава Арестович и след него украинският „глава“ на Луганска област Гайдай започнаха постепенно да коригират изявленията си. Арестович започна да „предполага“, че въоръжените сили на Украйна никога няма да могат да си върнат Северодонецк.

И защо тогава беше необходимо да се „рисува“ решителна контраофанзива? Оказва се, че според киевските пропагандисти това е направено, за да се привлече руската армия в града и след това да стреля по нея там заедно с града. Стратегическа цел: "смилане" на руската армия, за да се забави нейното настъпление. "Да се смила" заедно с населението на Северодонецк. Сега Арестович твърди, че ВСУ контролират определен квартал в близост до индустриалната зона.

Но западните медии или твърдо вярват във всичко, което се говори от киевските пропагандисти, или просто не възприемат реалността. Киев, разбира се, отчаяно се нуждае от поне някаква местна победа, но засега единствено тресе въздуха.

А реалността е следната. Северодонецк (по-точно индустриалната зона) все още не е в оперативнообкръжение. Съюзническите войски - въоръжените сили на РФ и милицията на ЛНР водят тежки битки не в непосредствена близост до агломерацията Северодонецк-Лисичанск, а на север и юг от нея. Никой не е планирал да щурмува Лисичанск челно.

На север се разчиства горска зона с достъп до Северск. Окупацията на Северск ще означава оперативно обкръжаване на Северодонецк и Лисичанск.

На юг - от района на Попасная и Светлодарск - се извършва атака срещу Бахмут и Соледар. Има доказателства, че именно в този сектор въоръжените сили на РФ успяха да пробият отбраната на въоръжените сили на Украйна и да напреднат критично към Бахмут. Целта може да бъде не само достъп до Бахмут, въпреки че е добре и закрепването в градските квартали, но и контролът (поне огневи) над ключови кръстовища.

Опасността за ВСУ в неделя вечерта в този район стана толкова силна, че там започнаха да се прехвърлят части от Краматорск. С други думи, последните резерви, които се предвиждаше да бъдат оставени директно за отбраната на агломерацията Славянск-Краматорск. В същото време руските войски в северния сектор продължават да пробиват отбраната на ВСУ вече в непосредствена близост до Славянск.

С други думи, битките в района на индустриалната зона в Северодонецк вече са престанали да бъдат критични за развитието на събитията. Същото важи и за блокадата на Лисичанск. Прочистването на Северодонецката индустриална зона и Лисичанск, както и други населени места на източния бряг на Северски Донец, най-вероятно ще започне едва след пълен достъп до покрайнините на града и реалното му блокиране.

Ключът е контролът върху пътя Северск-Бахмут-Лисичанск. Според редица данни случващото се сега на север от Соледар в посока Бахмут прилича на клане за въоръжените сили на Украйна поради високата степен на използване от Русия на артилерия и авиация.

Опитите на ВСУ да предприемат контраофанзива край Белогоровка и Берестовое точно в този район (а не в Северодонецк) засега доведоха само до чудовищни украински загуби (в някои части до 90% от личния състав).

Според логиката на Арестович, както и на някои други киевски рупори, основната задача на ВСУ в това направление е да „преустановят“ новотонастъпление на съюзниците. След това изглежда трябва да има „оперативна пауза“, по време на която Киев ще събере нова група, оборудвана предимно със западни оръжия.

И в името на тази стратегическа супер-цел очевидно е възможно да се пожертва не само гарнизона на завода “Азот”, а след това и на Лисичанск, но и местното население. "Мариуполска тактика" в целия ѝ блясък. Тук можете да си играете с думи колкото искате („евакуация“ вместо капитулация, а сега и „примамване на руски войски в града“, вместо бягство от Северодонецк), това няма да промени същността.

И това въпреки факта, че от седмица е просто невъзможно пълноценното снабдяване на групата в Лисичанск и в завод “Азот”. Само отделни превозни средства или групи за доставки могат да пробият по фронта и през един повреден мост. А към средата на май гарнизонът на в ВСУ можеше да разчита на редовни доставки през Бахмут.

Никой не казва, че вече е решен въпросът за обкръжаването на групировката на ВСУ с по-нататъшен достъп до Славянск-Краматорск. Боевете протичат много тежко, защото ВСУ вече са достигнали критичен момент: ако не удържат фронта по линията Бахмут - Соледар - Северск, тогава можем да говорим за стратегическо поражение, което надминава Мариупол по мащаб. Но Киев се опитва с всички средства да задържи тази позиция още един месец, в очакване на пристигането на западните оръжия и формирането на някакъв нов корпус, очевидно от новобранци, бойци от териториалната отбрана и поляци.

Междувременно моралът във ВСУ се поддържа главно от пропагандни приказки за „контраофанзивата в Северодонецк“. Между другото, те най-вероятно са създадени специално за западната аудитория, тъй като западните медии активно я разпръскват. В крайна сметка говорим за доставка на западни оръжия, а сега не всички в Европа са готови да бъдат въвлечени във войната на страната на режима в Киев. И тези несъгласни трябва да бъдат повлияни от приказки за „успехите“ на украинската армия.

https://pogled.info/svetoven/ukraina/kak-shte-izglezhda-strategicheskoto-porazhenie-na-vsu-v-donbas.142968