Както е известно първоначално обявените цели на руската специална военна операция (СВО) бяха демилитаризация и денацификация на Украйна. В изпълнението им руският контингент започна методично унищожаване на тиловата инфраструктура на украйнската армия, на нейния личен състава, въоръжение и бойна техника и на предприятията от отбранителната промишленост на страната. Това беше очаквано и в съответствие с обявените цели.

В средата на април т.г. Русия обяви нов етап на СВО, чиято цел е освобождане на Донбас. Оттогава досега обединените войски на ДНР, ЛНР и Русия бавно и методично разрушават силно укрепените и дълбоко ешалонирани позиции на украинската армия, стремейки се да намалят собствените си загуби и да запазят живота на мирните граждани. Това наложи промяна както на стратегията за водене на СВО, така и на тактиката за водене на бойните действия, като на артилерията и авиацията се възложи огневото разрушаване на укрепените райони с последващото им обкръжаване и ликвидиране.

Към края на май постигнатите резултати при реализиране на този етап са добри, завзета е обширна територия, в над 220 населени места вече няма украински части, а останалите в укрепените райони, изградени в крупните градове, вече са или предстои да попаднат в оперативно обкръжение.

Започна и активно преустройване на заетите територии. На 25 май т.г руският президент подписа документ за изменение на Указа за опростено придобиване на руско гражданство, с който се дава такова право и на жителите на Херсонска и Запорожка области. Документът поставя начало на политическа промяна в тези области и в тях вече се откриват пунктове за приемане на документи. На практика с него се поставя нова задача - интегриране на заетите територии в състава на Руската федерация, което на първо време важи за Херсонска и Запорожка области, независимо, че столицата на последната все още е под украински контрол

В тях се изграждат военно-граждански администрации и полицейски структури, осигуряващи реда в населените места. Въвежда се рублата като платежно средство за пенсии и заплати, подключват се към руските телевизионни и интернет-оператори, преминава се към московско време, въвеждат се руски автомобилни номера, осигурява се мащабна хуманитарна помощ, пристигнали от Русия екипи и техника разчистват разрушенията, възстановява се работата на комуналните служби, а където е възможно и функциониране на промишлените предприятия. В руски медии се твърди, че има принципно решение за влизане на по-късен етап и на ЛНР и ДНР в състава на Руската федерация.

В свое изказване руският президент заяви, че Русия воюва за собствените си земи. Историческа руска земя са териториите източно от Днепър (Черниговска, Полтавска, Харковска и Днепропетровска области), на юг по черноморското крайбрежие (Запорожка, Херсонска и Одеска) и на запад от Днепър (Житомирска и Киевска). От изказването на руския президент следва, че територията западно от Днепър, без посочените две области, не е част от Русия. Това е така, защото значителна част от нея е била владение на Полша, част от Унгария и част от Румъния.

Интересно е, че това изказване има отражение и във външнополитически аспект. След него Полша значително се активизира, започна формиране на войскова група от около 50 000 бойци, части на ВВС и силите за специални операции, и започна да провежда учения с тях, без да крие намерението си към своите бивши владения, намиращи се в днешна Западна Украйна. Военна намеса обаче не е приемлива за САЩ/НАТО и затова беше намерен друг вариант.

Той пролича на 22 май на срещата в Киев между двамата президенти. По време на посещението украинският президент обяви, че ще внесе във Върховната Рада законопроект „За особен правови статус на граждани на Полша в Украйна”. Според законопроекта правата на полските граждани се изравняват с тези на украинските. В частност полски полицаи ще имат правоохранителни функции, поляци ще могат да управляват райони от украинската териториална структура, а полски граждани ще могат да кандидатстват за изборни длъжности в украинските управленски звена. Ако отнесем това към бившите полски земи, става ясно, че с този законопроект те могат да се отдадат под полско управление, което се постига без дори да е необходима военна намеса.

От своя страна в Полша бе приет закон „За временно преместените лица от Украйна”, с който на украинските граждани се дават еднакви права с полските, с изключение на избирателните. Така на практика започва постепенно изграждане на нещо като съюзна държава. Ненапразно в изказването си пред Върховната Рада полският президент отбеляза, че „между Украйна и Полша в бъдеще няма да има граница, а двете държави ще изграждат общо щастие”.

Активността на Полша може да се разглежда и като желание за реализация на нейната концепция за междуморието, т.е. за лидерство в земите между Балтийско и Черно море. Това впрочем е още една причина Русия да не остане само в Донбас, а да присъедини и южните си исторически земи и особено Одеска област.

По всяка вероятност договореността между Полша и Украйна е част от план на САЩ, чиято цел, според ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин, е „установяване на военно-политически контрол на Варшава над историческите си владения в Украина”. Тази дейност вероятно е съгласувана със САЩ или е разработена под тяхно ръководството с цел да се запази Украйна под техен контрол, при това без дори един натовски войник да участва в сражение с руски части. Това е недопустимо, тъй като може да се приеме като повод за рязка ескалация с непредвидими последици.

Като се има предвид идеята на премиера Джонсън за политически, икономически и военен съюз с Полша и Украйна, може да се допусне, че Великобритания също има определена роля в този план и в зараждащото се взаимодействие между Полша и Украйна. Обявената идея всъщност не е насочена само срещу Русия, но е и във вреда на Европейския съюз.

Дейността на Полша е приемлива за САЩ/НАТО, защото не води до пряка конфронтация с Русия и защото, евентуално настанявайки се в Западна Украйна, ще даде възможност натовски структури да се настанят в нея и да я използват като база срещу Русия.

Ако това действително стане, ще се получи така, че в резултат от руската СВО американците, губейки „проекта Украйна”, все пак ще запазят макар и неголяма част от него, следователно и възможността си за по-натъшно противопоставяне с Русия. Това обаче няма да бъде никак малко, като се има предвид политиката, територията и възможностите на съюза Полша-Западна Украйна.

Може да се допусне, че на Унгария и Румъния няма да бъде позволено да приобщят историческите си земи, съответно Закарпатието (Закарпатска област) и Северна Буковина (Чернивецка област). Не е ясно обаче как ще реагира унгарският премиер, който вече си осигури сериозни правомощия, обявявайки извънредно положение в страната. Проблем ще възникне и за Беларус, която на юг граничи със Западна Украйна и която, за да осигури безопасността си, вече обяви създаване на Южно командване на въоръжените си сили.

Началото на руската СВО в Украйна изостри битката Русия-Запад. Освен налагането на всякакви икономически и финансови санкции, Западът на практика се намеси във военните действия опосредствено чрез предоставяне на украинската армия на въоръжение и военно имущество. С развитие на СВО се променя и номенклатурата на доставяното въоръжение на Украйна.

Започна се със стрелково оръжие, противотанкови и противовъздушни ракетни комплекси и боеприпаси за тях. Месец по-късно започна доставка на бронетехника, основно бронетранспортьори и бронеавтомоби, след което Полша предостави на Украйна 250 танка. От началото на май т.г. започна доставка и на различни артилерийски системи, в това число 155 мм гаубици и чешки реактивни системи за залпов огън. Украйна получи малък брой многоцелеви вертолети и значително количество разузнавателно-ударни и баражиращи БЛА, а от Дания и брегови противокорабен ракетен комплекс „Харпун”. Твърди се, че се доставят в разглобено състояние и бойни самолети, включително и от нашата страна – Министерството на отбраната опроверга това, но не показа самолетите.

Интерес предизвика идеята за доставка на американски РСЗО (б.р. - ракетни системи за залпов огън), която се разви като борба между различни групи от американския елит. През април Виктория Нюланд обяви, че на Украйна са доставени няколко РСЗО. Това обаче се оказа лъжа и беше опровергано от Държавния департамент. Оттогава в САЩ непрекъснато се обсъжда въпроса за доставка на тази бойна техника и дори беше заявено, че има решение да се предостави на Украйна РСЗО на автомобилна база M142 HIMARS (High Mobility Artillery Rocket System) с пакет от 6 направляващи за 227 мм неуправляема ракета М26А1 с обсег 45 км или на РСЗО на верижна база M270 MLRS (Multiple Launch Rocket System) с два пакета по 6 направляващи за 240 мм управляема ракета М30 с обхват 70 км.

Двете бойни машини са мобилна база и за оперативно-тактически ракетен комплекс MGM-140 ATACMS (Army TACtical Missile System), като HIMARS е с една ракета, а MLRS с две – в зависимост от модификацията обсегът им е от 165 до 300 км. Изглежда, че една от групите вече е надделяла, защото тези дни американският президент съобщи, че на Украйна няма да бъде доставена посочената ракетна техника, защото предоставянето на ATACMS е нарушение на договора за нераспросранение на ракетни технологии, доставката на MLRS с М30 крие риск от разгласяване на използвани технологии, а на HIMARS поради това, че с нея могат да се нанасят удари по руска територия.

През последните месеци само САЩ доставиха на Украина почти 24 000 тона въоръжение и бойна техника, за което са използвани 480 рейса на военно-транспортни самолети, 20 кораба, 50 жп композиции и 1500 тира. Те превозват 24000 ПТРК, над 1000 ПЗРК с 1500 ракети, 90 буксируеми 155 мм гаубици, повече от 30 РЛС, 79000 бр. стрелково оръжие и 60 млн. патрона за него, 50000 каски и 68000 бронежилети.

Но това е до края на май т.г., а колко ще бъде доставено с предвидения пакет от 40 млрд. долара, от които половината са за въоръжение, засега не е ясно. Предполага се, че то ще бъде съвременно, със значително по-високи бойни възможности. Навярно поради необходимостта от неговото използване се увеличава и броят на западните съветници, наемници и сътрудници на частни военни компании. Възможно е именно с това въоръжение да се комплектуват въоръжените сили на бъдещата съюзна държава и особено на украинската ѝ част.

Огромното количество от доставяното въоръжение са стари образци, които не притежават съвременни бойни възможности. Практически страните-доставчици се освобождават от старото оръжие, което трябва да заменят с ново. Навярно затова в САЩ бе приет закон за ленд-лиз, в който се предвиждат облекчени условия за приятелските страни, доставили въоръжение на Украйна, което да се замени с ново американско.

Излиза, че Западът по-скоро решава свои проблеми, отколкото да се грижи за реално възстановяване боеспособността на украинската армия. Същевременно превъоръжаването на европейските членове на НАТО може да се разглежда и като увеличаване на бойните им възможности за противопоставяне на Русия и като освобождаване на част от ангажиментите на САЩ към Европа, за да съсредоточат усилията си в Тиоокеанския регион. В този аспект е съзвучно скорошното изказване на германският канцлер, че в Германия ще има най-голямата армия сред страните от НАТО.

Всичко това, заедно с политическите планове и икономическите действия, при които дори пшеницата и минералните торове стават оръжие, показват, че както СВО, така и битката Русия-Запад навлиза в етап на увеличена опасност от опасна ескалация на противоборството.

В този аспект не напразно прозвучаха думите на Хенри Кисинджър, че са необходими политически усилия за прекратяване на конфликта. Ако той изразява мнението на една част от американския елит, то другата, ако се съди по думите на дистанционно управлявания украинския президент, е категорично против. Следователно обстановката не само на Украйна, но и в Европа ще зависи както от хода на СВО, така и от изхода на борбата между двете групи на американския елит.

О.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов

Източник "Гласове"