Размерите, историята и състоянието на Украйна и Македония са много различни, но въпреки това двете си приличат по доста неща. Едно от най-важните е стремежът за изобретяване на нови украинска и македонска нации. За да постигнат това и в двете територии ръководствата прибягнаха до прастария метод за вменяване у населението на някакво измислено расово и етническо превъзходство над съседните народи, с цел консолидация и себедоказване. Няма кой знае какво значение, че македонизмът е измислен и толериран от Сърбия, а украинския национализъм – от запада, напоследък – от Великобритания и САЩ. И в двата случая става дума за едно и също – да се създаде и консолидира несъществуваща нация и тя да се обявява за нещо повече от съседите.

По подобен начин Хитлер консолидира германците, като им вмени, че са арийци – свръхчовеци, призвани да командват останалите подхора. По подобен начин работи от векове и англосаксонската пропаганда. И двете черпят опит от евреите, които се обявяват за богоизбран народ още в древността. Идеята за вмененото етническо или расово превъзходство дори не е само европейска. Подобни доктрини са използвали китайци, японци, ацтеки, че и племето зулу в Южна Африка. Както се казва – нищо ново под слънцето. Във всички описани случаи трябваше да има враг, който задължително е „по-долу“ във всяко отношение. Така стана и с най- големите врагове на Украйна и Македония – съответно Русия и България.

Украинците трябваше да се обявят за нещо повече от руснаците, а македонците – от българите. И в двата случая идеше реч за най-безскрупулна кражба на историята на съседите. Всички тези процеси ясно личат от украинските и македонските учебници по история, явяващи се най-силна пропаганда, тъй като преформатират децата. От малки те възприемат, че са наследници на нещо велико. Освен това децата нямат нужните знания и опит, за да разбират, че това величие е абсолютна измислица.

Ще започнем с Украйна. В школските учебници тя беше обявена за единствен наследник на Киевска Рус и дори за единствен притежател на „марките“ „Рус“ и „Русия“. Според съвременното киевско образование Украйна и украинците от самото създаване на Киевска Рус били „европейска държава“ и „европейски народ“ – част от европейската цивилизация. Киевска Рус, след краха си в края на XII и началото на XIII век не се превъплатила в Московското княжество на североизток, а в галицко-волинското на запад и после се „сляла“ с Великото литовско княжество и с Жеч Посполита. В учебника по история на Украйна за 7-ми клас многократно срещаме понятията: „руски“, „руска държава“, като се има предвид днешна Украйна. Липсата на украинска идентичност и на топонима „Украйна“ през периода на Киевска Рус изобщо не притеснява авторите на учебниците. Това обаче не е всичко. Същите автори многократно подчертават, че Украйна в началния етап от своята история е била империя. „Руската държава постепенно се превърна в мощна империя, известна като Киевска, или Древна Рус… „Съставът на Киевска Рус включваше по-специално районите на пребиваване на настоящите руски (украински) и беларуски етноси.“ „По време на управлението на княз Владимир (втората половина на IX век) „завършва процесът на превръщане на руската държава в империя“ и развитието на столицата и Киев. „Рационализирането на законодателството „ свидетелства за желанието на Ярослав Мъдри (началото на XI век) да изведе Русия(Киевска) до нивото на най-развитите страни в Европа.“ Самата днешна Русия, според украинците, се нарича просто Москва или Московия – някаква неясна конструкция, създадена по азиатски образец от монголите и населена с азиатци, общо взето – с татари.

По подобен начин се развиват процесите и в македонското „себесъздаване“. Край Вардар се обявиха за наследници на древно-македонската държава на Филип и Александър. Жителите на днешната Република Северна Македония, според техните историци, били наследници на „антични македонци“ и митичния герой „Македон“, които били претопени от славянски племена през 5-8 век, но успели да им предадат своята висока култура. Така тези славяни станали „македонски“. Според учебниците в Скопие глаголицата е дело на Светите братя Кирил и Методий, за да „християнизират по-лесно македонските славяни около Солун“, като впоследствие славянската писменост се разпространила в други съседни земи – най-първо в България.“ Стигаме и до Свети Климент – основател на Охридската книжовна школа. В учебниците в Скопие той е представен като говорещ на „старославянски“ и основоположник на „македонската църква“. Охридската архиепископия пък била самостоятелна македонска църква.

В македонските учебници пише също, че Цар Самуил е основоположник на македонска царска династия. Той, заедно с братята си – Давид, Аарон и Мойсей, вдига въстание срещу българската власт през 969 г., отхвърля я и създава македонско царство. В държавата на Самуил се пишело на „македонски славянски език„.

Съвсем идентично е „наричането“ на врага и в Украйна и в Македония. Както, според украинските учебници, днешните руснаци са азиатци и татари, така и според официалните скопски писания българите са определяни като „монголско татарско племе от тюркската група народи“. „Бугарите са номадско племе, занимавало се с грабителство, а по произход са турци, татари, монголи“. Номади – т.е. скитници. Грабители – т.е. бандити. Племе, а не народ. Турци, татари, монголи….

Сравнението на Украинския и македонския „опит“ може да заеме хиляди страници и дори да се напише цяла книга, но тук ще се ограничим само с още две – при това – доста трагикомични. Ако в Македония се разпространява идиотщината, че най- древните македонци живели в Индонезия преди 500 000 години (твърдение на скопския академик Петар Попоски) то в Киев са доста по-скромни. Те пишат, че имало украинци по техните земи „само“ отпреди 140 000 години. И още: В украинските учебници ясно е написано, че не Червената армия, а Украинската въстаническа армия (УПА) изгонва нацистите от страната. Според скопските „историчари“ по подобен начин македонски партизани изгонили германците, а „бугарската фашистичка армия“ нямала нищо общо.

Така стоят нещата с цялата история на двата „новоизпечени велики народа“. Предвид настоящата война се моля само „македонското величие“ да не доведе до подобни „мероприятия“ и на Балканите!

Иван Спирдонов

Източник - Фейсбук