Велики (Разпети) петък е най-тъжният и драматичен ден за всички християни. Иисус трябва да отговаря на подстрекателските въпроси на Синедриона, за да бъде обвинен в богохулство и съден според юдейските закони. След като не успяват с тази стратегия, съдиите Го обвиняват, че се е нарекъл Цар юдейски и подготвя бунт срещу римското управление на провинция Юдея.

Така те Го предават на съд на римския легат в провинцията Пилат Понтийски. Той също смята обвиненията за неверни и предлага да Го освободи, но тълпата, която се е събрала пред двореца му крещи: "Разпни го, разпни го". Това е същата тази тълпа, която в неделя е скандирала в екстаз "Осанна, Осанна".

Пилат си измива ръцете, за да не падне кръвта на Христа върху него и Го предава на войниците. За присмех те възлагат на главата Му трънен венец вместо корона и Го повеждат към Голгота - лобното място за разпъване на кръст на разбойниците и враговете на империята.

Нарамил тежкия кръст, с изранени нозе и обляно в пот и кръв лице, Иисус поема последния си път към хълма Голгота.

На лобното място Христос е прикован към Кръста и разпнат между двама престъпници.

"Беше третият час и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар юдейски. С Него разпнаха и двама разбойници, единият отдясно Нему, а другият отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен" /Евангелие от Марко, 15:25-28

Велики или Разпети петък

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

Вярващите на Разпети петък ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (страданията – от църковнославянски) на Исус Христос.

Минавайки под масатта ние изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен. Това също така е и израз на благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят.

В този ден от Страстната седмица постът е особено строг: Църквата повелява тогава да не се яде, нито нещо да се пие (дори вода).

Вярвания за Велики петък

А народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие. Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя.

Преди началото на службата, в средата на храма се издига “гробът” Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата.

Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича “Плачът на Богородица”.

Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син, произнасяйки скръбни слова.