България е пример за непрозрачно финансиране на медиите. В страната са ползвани публични фондове за финансиране на медии, нарушаващи професионалните стандарти. Това са част от изводите в доклада на Съюза за граждански свободи за Европа. Констатациите в него се разглеждат от Европейската комисия при изготвянето на предложения за Европейския законодателен акт за свободата на медиите.

Политическият натиск се оказва ключов за отстъплението на свободата на словото "особено в страни, където правителствата заплашват свободата на медиите като част от по-широка стратегия за премахване на върховенството на закона и демокрацията, за заемане на публични и политически дискурси и за прикриване на широко разпространена корупция" е друг извод в доклада, който е изследвал ситуацията в общо 15 страни от Европейския съюз.

Доцент Иво Инджов от Великотърновския университет „Свети Свети Кирил и Методий“ коментира:

"В този документ са посочени няколко сериозни заболявания на българската медийна система и на журналистиката в страната, които имат пряко отношение в опита на тези, които са на власт, тук визираме почти 12-годишното управление на ГЕРБ, да контролират медиите. ... Според доклада СЕМ не е независим орган, въпреки че формално погледнато членовете му се избират по една легитимна процедура. Освен това, обект на доклада е и натискът над журналисти в България под различни форми и различни канали".

Относно това, че констатациите в доклада ще бъдат ползвани от Европейската комисия при изготвянето на предложения за Европейския законодателен акт за свободата на медиите, доц. Инджов посочи, че до края на годината предстои да бъде приет т.нар. Европейски законодателен акт за свобода на медиите, в който ще се разглеждат проблемите за осигуряване на прозрачност за финансирането на медиите с публични средства:

"Този Акт ще наблегне и на осигуряването на независимостта на обществените медии в Европа, а също и на мерки, които да предприеме държавата, включително по линия на законодателството за защита на журналистическия труд и на сигурността на журналистите".

Медийният анализатор и преподавател по журналистика е сред застъпниците на идеята за прозрачно публично финансиране на медиите и подкрепата на качествената журналистика.

В развитите медийни демокрации се водят дискусии, чиято пресечна точка е, че трябва да се търсят нови източници на финансиране на медиите, особено в дигиталната сфера, като един от възможните изходи е нарастване ролята на държавата:

"Има и други канали - дарения от читатели, финансиране от фондации чрез грантове за реализиране на конкретни проекти. Държавата може да помогне за оцеляването на добрите медии и за стимулиране на качествената журналистика. Големият проблем е как това може да стане, без управляващото мнозинство да сложи ръка върху медиите и да определя редакционната им политика".

Важно е уточнението, че не става въпрос само за финансиране на обществените медии:

"Трябва да има нов механизъм за финансиране на БНТ и БНР и тази формула ще бъде разписана в промените на Закона за радиото и телевизията, които стават належащи. Политиците са в дълг към обществените медии. Но политиците трябва да приемат законодателство, което да гарантира, че ще бъде финансирана въобще качествената журналистика в България с публични ресурси, на конкурентен и прозрачен принцип. Най-добре би било да се създаде фонд за финансиране на качествената журналистика, в който да влизат средства, гарантирани от държавата, но той да не се управлява от държавата, а от независимо експертно тяло".