Наистина, какво става в Украйна? Русия заявява, че провежда военна операция по денацификацията и демилитаризацията на Украйна. Украинското правителство, медиите на Америка, Канада, Европа в един глас казват, не - крещят : това е война срещу суверенна Украйна. Както и да го наречем трагичната истината е, че гинат хора, които не са виновни и никога не са искали това да се случи, че гори и се разрушава сътвореното от народа материално и културно богатство, че се отваря рана между двата братски народа, която ще кърви много десетилетия. Това е тъжната и тревожна истина. Но по странен начин политическият европейски, атлантически и нашенски „елит“ размества местата на причината за трагедията и местото на военната руска операция в нея.

Всеевропейският и северноамериканският крясък във всички телевизии и печатни издания заглушава гласа на Русия, на жителите на Домбаска и Луганска области за причините на наложената война, която те са принудени да водят.

Тази война, както я наричат европейците с натовско вероизповедание , не започна с военната операция на Русия от 24 февруари 2022 г. Началото е още от 2014 г., след вдъхновеният и богато финансиран от САЩ преврат срещу законно избрания президент на Украйна, след приемането на законите срещу руския език, срещу искането за автономия на рускоезичното население на Домбаска и Луганска области. Европейските и евроатлантически политици с кокоша слепота не могат или не искат да видя, че тази война започна след началото на фашисткия терор на полка „Азов“ и другите военни образования от този тип срещу рускоезичното население в цяла Украйна. Че тя бе инспирирана от украинското правителство с нескрит фашистки образ, което неуклонно водеше нацистка политика с умопомрачителна русофобия. Какво друго, ако не фашизъм е изказването на министър председателя на държавата Украйна: „…добрият руснак („москаль“) е мъртвият руснак“. Европейски и български политици гледат само „чистоплътни евроатлантически телевизии“, но странно, не са видели интервюто в държавната телевизия на Украйна на млад, красив украинец с кавказки произход. Там той цитира думите на бележития хитлеристки военнопрестъпник от Втората световна война Айхман: „За да унищожите народа (става дума за руския народ) не е нужно да убивате мъжете и жените. Техните деца ще пораснат и ще ви отмъщават. Убивайте децата.“ По-нататък този чистокръвен украински фашист заявява личната си готовност да избие децата на Русия. Европейската и атлантическа общност не е видяла такива смущаващи интервюта. С безгранично възмущение тя е видяла окървавения образ та млада бременна жена която „бяга от варварската бомбардировка на руснаците по родилния дом“. И не е забелязала интервюто, което младата майка дава, два дена след щастливото раждане в родилния дом в освободения от украинските войски град; интервю, в което тя описва мръсната постановка на украинските телевизионни оператори с нейно неволно участие.

Европейските и български политици не могат или не искат да видят, че това не е война между Украйна и Русия, че военната операция е борба срещу надигащият се фашизъм в Украйна, и не само там. Че в самата Европа върви тих, но упорит процес на оневиняването на фашизма като идеология и практика, че Бандера не е престъпник, а национален герой, неонацистките сборища по европейските градове не смущават особено съня на европейските политици – хранители на свободата и общочовешките ценности. Човеколюбивите европейци и , разбира се, вечно изпреварващите просълзени българки и българи шетат по градове и села, по учреждения и организации за събиране на средства за хуманитарно подпомагане на бежанците от Украйна. Полезна и нужна работа. Но същото това общество не забеляза как ден след ден в продължение на 8 години в Домбаска и Луганска области бяха избити почти 14 000 мирни жители. Тези нещастни хора нямаше къде да бягат, границите на Украйна бяха строго охранявани. И по тази причина не се нуждаеха от хуманна подкрепа и съчувствие. За тази сляпа безчовечност на европейските и българските „хуманисти“ бих искал да цитирам Шекспир: „Та няма ли евреинът очи? Няма ли евреинът тяло, ръце, крака, сетива, чувства, страсти?...не го ли нараняват същите оръжия…Като ни убодете не кървим ли...?“ („Венецианският търговец“, превод Валери Петров) В нашият случай става дума за страданията на руснаците в Украйна, които Европа не забелязва.

Мнозина не са доволни да оказваме само хуманитарна помощ . Ето защо:

В парламента шум се вдига,

Лъскат саби щитове.

Да ги дадем като военна помощ на Украйна! Да дадем това, което нямаме, може да дадем каквото е останало по запустелите военни складове, но сме длъжни да дадем, защото сме солидарни членове на НАТО. Геополитикът Соломон Паси призовава, призовават и от ДСБ. Какво от това, че подобна военна помощ ще ни направи ако не участник, то съучастник в този толкова разломен конфликт.

Заради евроатлантическата ембаргова солидарност ще се откажем да плащаме руски газ с рубли, отказваме се от руските ядрени технологии, искаме енергийна и технологична независимост от Русия, като купуваме азерски газ в очакване на втечнен американски. По-скъпо е, но важното е Русия да загуби.

Но: искаме коленопреклонно пълна военна, икономическа и политическа зависимост от САЩ и Европейската комисия.

България за трети път след освобождението от турско робство прави исторически избор на приятели и врагове. Два пъти тя беше на губещата страна. На път е да потрети.

Един цитат от Бисмарк: „Има стотици начина да извадиш руската мечка от бърлогата, но няма нито един, който да я върне“. Мъдър държавник е бил Бисмарк. Уви! Българските държавници не четат стари книги.

Румен Попов, контраадмирал, о.з.

https://pogled.info/svetoven/ukraina/kakvo-stava-v-ukraina.140919