"Истината е, че България все още не участва така, както може в тази война. На този етап не участва, но очаквам това да стане в рамките на следващия месец, ако войната не затихне в резултат на преговори".

Това прогнозира пред БНР външнополитическият анализатор Валентин Вацев.

"Това (че България не изпраща военна помощ на Украйна - б.р.) не е заслуга на екипа, който днес ръководи България, а е израз на тяхното дълбинно неспокойство, че опитът да се вкара страната ни малко по-навътре във военния конфликта в Украйна ще дестабилизира управляващата коалиция. Става дума за предпазливост, за да се избегне нещо много лошо, а не за добра воля. ... Идеята за българско икономическо, политическо и военно равноправие със силите, в които ние сме ангажирани, се отхвърля от днешния български политически елит. Днес в България на власт е едно истерично малцинство, което мисли само как да се хареса на големия брат (САЩ - б.р.)", коментира той.

По думите на анализатора в тази война Русия воюва за правото си по нейните граници да няма бази на НАТО и да няма американски ударни ракетни установки.

Според Вацев след края на Студената война Западът не се е интересувал от реалните процеси в Руската федерация и подчерта, че в момента в Русия на власт е руският военнопромишлен и цивилнопромишлен капитал:

"След Путин очаквам не Навални. Очаквам някой от тези, които днес продължават линията на Путин, това са хора от кръга на руските силовики. След Путин ще дойде такъв цезар, на фона на когото Путин ще изглежда пухкав ангорски заек".

Според него след 50-60 години историята ще говори за Путин като за политически фактор, чрез когото руският промишлен капитал е дошъл на власт в Русия:

"Държава, в която е на власт промишленият капитал, воюва по друг начин, държи се по друг начин, води пропагандата си по друг начин. Колкото по-рано забележат това в САЩ, където е главната централа, която ръководи войната, толкова по-добре за света".

Вацев изказа теза, че има една голяма война, която вече е започнала и "напредва със скоростта на валяк", и тя е битката между глобализма и регионализма:

"Очаквам не толкова възход на национални държави, а възход на клъстери - регионални обединения на държави".