Срещам се с него в едно сливенско кафе, за да ми разкаже за съпругата си Николина – жената, първа влязла с ТИР в Иран и… предизвикала смут и възхищение едновременно в мюсюлманската страна.

Усещам веднага щедростта и широтата на душата на Йордан, а в очите му – искрена гордост от постиженията на неговото момиче…

С Николина се запознал след тежки житейски разочарования. Харесал я веднага и, както се полага на един мъж, поел в свои ръце инициативата да се опознаят и свият общо семейно гнездо. В семейството, което създали, той бил стожерът, а тя уюта. Шегува се, че тяхната семейна колесница има два мотора, защото и двамата с неговата Николина са еднакво предприемчиви и работливи, и нямат непостигната цел.

Йордан започнал работа като шофьор на международен автобус едва на 22 години. Обслужвал курсове от София до Ниш, Скопие, Солун и Атина. Заради крехката му възраст бил наречен от колегите си „детето – чудо“. Заедно с международните курсове, изпълнявал и други професионални задачи. Например бил шофьор на едно турне из цяла България на Сатиричния театър. И до днес с усмивка и умиление си спомня за интересните преживявания със Стоянка Мутафова, Пепа Николова и други звезди от родното кино и театър.

През 1988 година Йордан и Николина се установяват за постоянно в София. Той я убеждава да се запише в школата за международни шофьори, а малко по-късно тя я завършва с отличие. „Моята Николина е много амбициозна и оправна“, казва Йордан и очите му греят.

Така и двамата съпрузи стават международни шофьори в сериозната транспортна фирма СО МАТ – клон „Хаджи Димитър“, която превозва товари в почти целия свят.

Николина и Йордан са пропътували десетки хиляди километри по пътищата на Европа и Азия със своите тежкотоварни камиони. А това, разказва ми Йордан, никак не е лека работа! Освен поназнайването на чужди езици, познаването на основните транспортни маршрути, владеенето на всяка част от тежащия около 40 тона ТИР с огромен хладилник-ремарке, професията изисква будна съобразителност, бърза мисъл, светкавични реакции и не на последно място – високо чувство за отговорност.

За безупречната си работа и двамата с Николина получават завидно признание. Йордан е носител на значката „Златно кормило“, получавал е и много други отличия и награди за висок професионализъм. А за Николина не без гордост споделя, че е един от най-уважаваните шофьори в голямата немска транспортна фирма Willi Betz… И неведнъж е давана за пример на мъжете в тази доста мъжка професия.

Признавам си, че не съм срещала много мъже, които с такава искрена обич и възхищение да говорят за жените си. И по тази причина моята среща с Йордан Манев беше доста вълнуваща и приятна. Заради силата и нежността, които улових в погледа, в усмивката, в гласа, когато говори за своята Николина.

Днес един истински мъж, съпруг, баща и професионалист празнува своя 65-годишен юбилей…

Йордан Манев би трябвало да го направи с радост – заради постигнатите цели, заради осъществените мечти. Заради изпълнения достойно човешки дълг.

И заради обета да направи една жена щастлива!

Честит празник!