Вече втора година на днешната дата се отбелязва Ден на памет и признателност към лицата, съпротивлявали се на нацизма в България.

Шествието поклонение днес ще тръгне в 14.30 часа от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и ще обиколи къщите, в които са живели Кръстьо Пастухов, Никола Мушанов, Атанас Буров, Никола Петков, Григор Василев и Г. М. Димитров и ще завърши в градинката на църквата „Свети Седмочисленици“.

Проявата отдава почит на изтъкнати политици и държавници от близкото ни минало, противопоставили се на включването на България в Тристранния пакт.

„Бавно и постепенно нещо, което е било дълги десетилетия пренебрегвано – както преди 10 ноември 1989 г., така и след 10 ноември, започва да заема някакво място в българската историческа памет“, каза пред БНР историкът Стефан Дечев, който е сред организаторите на инициативата. Според него следва да има европейска историческа памет, свързана с отрицание на формите на тоталитаризъм, независимо откъде идват те.

Дечев подчерта важността на тази памет в обстановка, в която „светът е изтръпнал в навечерието на нов военен конфликт“, както във времена, когато обсъждаме „формите на неофашизъм и неонацизъм, които се появяват тук и там“.

Сред историците няма консенсус по този въпрос, отбеляза Стефан Дечев.

„Целият български политически спектър е против нацизма, против фашизма, против войната, против включването на България във войната на страната на Тристранния пакт и съюза с Третия райх. Въпреки всичко има хора, които позиционират, включително и днешната българска позиция е някак си с официалната политика и правителството на Богдан Филов, което е некоректно и най-вече злепоставя днешна, съвременна европейска България в Европа.“

В предаването „Преди всички“ Стефан Дечев коментира и актуалния развой на темата за сближаването със Северна Македония.

„Голямата надежда е, че важни международни фактори са „за“ тази политика, която водят премиерите Ковачевски и Петков. Въпросът е дали те ще бъдат достатъчни, за да може тази политика да бъде прокарана и крайният резултат да бъде представен от правителството на Ковачевски в Скопие като победа за Македония, а от правителството на Петков в София като победа за България.“