"Около две години е продължителността на последните съвременни пандемии. Още повече, че тази пандемия вече премина платото и започва да слиза надолу - тоест тя отива в своя естествен завършек. Така че, тази пандемия е във времевите рамки като продължителност, имайки предвид последните около 100 години. Като изключим чумата при, която около 50 на сто от населението в Европа е било загубено.

Тази пандемия има няколко отличителни черти: бързо разпространение и то в целия свят и това, че имаше много необичаен ход от имунологична и клинична гледна точка", каза за БНР доц. Велислава Терзиева:

"Това е, че някои хора се разболяха тежко, фатално дори, а други дори не разбраха, че са преболедували.

Мутацииите на вируса са нещо естествено - това е заложено в тяхната биология и то е с цел вирусът да оцелее. Също да се справя и да оцелява дори при наличие на лечение или ваксини.

Освен това, в днешно време с бурното развитите на науката в медицината, в рамките на няколко седмици ние учените можем да направим характеристика на вируса и да откриваме новите мутации, затова и толкова много бяха установени. И като имаме предвид колко бързо се разпространява и информацията днес, това доведе до много по-добра информираност на общестовото какво се случва в научните лаборатории", поясни доц. Терзиева.

Доц. Терзиева заяви, че според последните данни на експертите, епидемиолозите, пандемията си отива.

"Дори да има някакъв ръст на случаите, нещата отиват към това Covid-19 да се превърне в ендемичен вирус. Вече имаме много преболедували, имаме много преболедували, без да са регистрирани, имаме много ваксинирани, това без съмнение се отразява на хода на инфекцията и на съществуването на вируса.

Така че, вероятно е вече да слизаме от това плато, от този пик и вирусът да бъде много по-малко опасен и по-малко рисков за хората. Много е вероятво вирусът да остане като част от нашия бит, подобно на грипа. Това със сигурност не може да се каже все пак категорично", каза още доц. Терзиева.

Но силно се надявам, че ще имаме едно спокойно лято и вирусът си отива...", заяви тя.

По думите й в лабораторията имат много проби на положителни пациенти, които боледуват за първи път, на такива, които са ваксинирани и то без значение с коя ваксина, и на такива, които преболедуват за трети път.

"Така че, е много трудно да кажем на този етап, кои са по-защитените хора. Трябва да се обработят данни от целия свят и тогава се направят изводите.

Но е важно да се обясни по тази тема, че е добре да се взема предвид и индивидуалната способност на организма на отделния човек да реагира както спрямо заболяването, така и спрямо ваксината. Защото не всички хора могат да образуват адекватен отговор след ваксиниране.

Имунната система е едно невероятно добре организирано общество. То има своите органи, подобно на всички системи в човешкото тяло, но клетките са навсякъде. И там има едни изключителен контрол на всяка една от тези клетки. Тоест това една самостоятелна регулация на имунната система. В нея нищо не се случва случайно. И за да се случи една имунологична реакция, трябва да има някакъв вид стимул, който да я провокира.

Затова, когато говорим кой имунитет е по-добър при Covid-19 , не трябва да разглеждаме отделно клетъчния имунитет от антителата, да разделяме Т-клетките от Б-клетките, а също естествения имунитет, който е възникнал много преди тях в хода на еволюцията.

Едва когато един нашественик инфекциозен преодолее тази първа линия на защита, тогава се включва "високоспецилизираната армия", която е и много добре обучена - Т и Б- клетките и антителата. Това е нашата имунологична памет, която си спомня среща с всякакви други предишни инфекциозни елементи. На тази база почиват и ваксините.

Но често вирусът се променя в хода на инфекцията, успява да се скрие от вируснеотрализиращите антитела, той се преформатира като структура. Тепърва ще се установи дали това е било така и за коронавируса.

Защо едни хора изкарват леко вируса, а други не - със сигурност роля за това имат генетичните фактори при човека", изтъкна още пред БНР проф. Терзиева.

"Отговорността за това, как ще протече една инфекция е на имунната система, но не като самостоятелна система, а в тясно взаимодействие с всички останали органи и системи в човешкото тяло - ендокринна, нервна и затова трябва да се грижим добре за всички тях.

Защото тези системи работят заедно, те заедно се справят, включително и да успяваме да компенсираме стреса, на който сме подложени. Защото той подтиска имунната система, като при хроничния стрес се отделят хормони, които подтискат имунната система", обобощи още вирусологът-имунолог от УМБАЛ "Лозенец" доц. Велислава Терзиева.