Българската православна църква отбелязва днес Успението на Св. Кирил Славянобългарски - Светия равноапостолен Константин-Кирил Философ, просветител на българи и славяни.

Свети Константин Философ, носещ монашеското име Кирил, е виден обществен и културен деец, патриаршески библиотекар и един от създателите на славянската писменост и книжнина, утвърждаващ християнската вяра по българските земи.

Произхожда от знатно семейство - родителите му Лъв и Мария са солунски славяни. Обучава се в знаменитата Магнаурска школа в Цариград, заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на Фотий, бъдещият Цариградски патриарх. Завършва образованието си с прозвището Философ. Назначен е за патриаршески библиотекар в катедралата "Света София" и преподавател по философия в Магнаурската школа. Възлагат му се множество поръчения с изразителен обществен характер - по настояване на императора и на действащия патриарх, Константин-Кирил Философ влиза в дискусия с опозиционно настроения Йоан VII Граматик. В отстояването на своите позиции, светецът проявява изключително остроумие , красноречие и брилянтна мисъл. Вероятно по това време създава своето популярно съчинение "Написание за правата вяра". След този негов успех младият философ е изпратен като дипломат, представляващ Византия в Багдад, на мисия при сарацините. Константин-Кирил показва задълбочени познания и в концепциите на Корана и успява да освободи множество християнски пленници.

Въпреки че пред свети Кирил Философ се откривали множество възможности за изграждане на бляскава кариера, той предпочел да се откаже от суетата на светския живот. За известно време той се отдал на усамотение и спазвал обет за исихия., след което светецът се оттеглил в манастир в Малоазийския Олимп, при брат си, свети Методий Славянобългарски. Двамата равноапостоли създават славянската азбука и превеждат свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Византийският император Михаил III изпраща двамата равноапостоли в Моравия и Панония да проповядват християнското вероучение на български език, но мисията им влиза в противоречие с интересите на местното германо-латинско духовенство. Във Великоморавия св.св. Кирил и Методий създават духовно училище във Велеград, където развиват многостранна просветителска дейност - обучават бъдещи духовници, превеждат богослужебни християнски книги и проповядват идеите на християнската религия на славянски език. Двамата светци поставят началото на славянската литургическа служба. Братята повтарят богатия си духовен опит и в Панония, където успяват да обучат още 50 ученици.

След извършването на няколко сполучливи просветителски мисии свети Кирил-Философ и брат му, свети Методий Славянобългарски се отправят в Рим, където защитават делото си пред самия Римски папа. Там Константин Философ заболява тежко и бива подстриган за монах. Получава т. нар. "велика монашеска схима" с монашеското име Кирил - с това име остава като светец и в Православната, и в Римо-Католическата Църква.

Свети Кирил Славянобългарски умира на 14 февруари 869г. в Рим. Самият папа Адриан обслужва погребението му в църквата "Свети Климент Римски". Мощите на светеца са положени в папската гробница на базиликата.

Житието на свети Константин-Кирил Философ е написано от свети.Климент Охридски със сътрудничеството на св. Методий Славянобългарски, Моравски архиепископ и брат на Кирил.