Американската страна продължава да се опитва да замени принципните преговори по жизненоважните за Русия въпроси на сигурността със задкулисни пазарлъци с нулеви резултати.

Миналата седмица изявлението на новоизпечения германски канцлер Олаф Шолц за „силата в истината“ прозвуча нелепо: „Германия възнамерява да защитава териториалната цялост на Украйна и Русия трябва да признае, че силата е в истината, а не обратното“.

Този немски политик не можеше да измисли нищо по-неподходящо за Русия. Защото силата под формата на истината е на страната на Русия. И това е много лесно да се провери. Тъй като позицията на Москва относно европейската сигурност се основава на буквата и духа на съвременното международно право и руската дипломация няма какво да крие за преговорите със Запада.

Доказателство за легитимността на руските искания и откритостта на позицията на Русия е публикуването на 17 декември 2021 г. от МВнР на страната на пълните текстове на проектите на съответните международни споразумения, които всеки може да прочете. Но що се отнася до преговорната позиция на САЩ, тук дори няма и следа от откритост. Това е сигурен знак, че САЩ има какво да крият.

На 21 януари в Женева се проведоха руско-американски преговори на ниво министри на външните работи по проблемите на европейската сигурност. След разговорите Сергей Лавров предупреди американската страна за сериозните последици от игнорирането на руската позиция от страна на САЩ и изрази надежда за писмен отговор от Вашингтон: „Това може да се избегне, ако Вашингтон реагира положително на нашите проектоспоразумения за гаранции за сигурност, ако имаме писмената реакция на американската страна, каквито очакваме да получим следващата седмица”. Антъни Блинкен, според Сергей Лавров, изглежда се е съгласил да подготви такъв отговор и да го предаде на руската страна в навечерието на следващия кръг от преговори.

И тук започва най-интересното. Във Вашингтон, без да са наясно с факта, че „силата е в истината“, започнаха да увъртат. Ето как изглежда това в статията на “Вашингтон Пост”: „Сергей Лавров призова САЩ да публикуват своя писмен отговор на руските предложения. Американски служители поискаха от руските си колеги да запазят документа в тайна, но висш служител на Държавния департамент призна, че Кремъл може да реши да го публикува, след като САЩ го изпратят следващата седмица. Писменият отговор на администрацията на Байдън ще включва предложения за американската сигурност и ще демонстрира интереса на Вашингтон да продължи диалога, каза представител на Държавния департамент, пожелал анонимност. Въпреки че съдържанието на писмения отговор все пак не отговаря на искането на Русия да се прекрати политиката на отворени врати на НАТО, каза служителят, администрацията на Байдън смята, че има смисъл да предостави писмо, което може да бъде прочетено директно от руския президент Владимир Путин. „В Русия има един човек, който взема решения и това е президентът Путин“, каза втори служител на администрацията на Байдън. „Ако това позволи на водещия човек, който взема решения в Русия, да обмисли тези идеи и да реши дали да продължи напред, това е в наш интерес”, допълва той.

Фактът, че американците явно се лутат с решението, не говори в тяхна полза. Особено след като официалната позиция на Русия беше заявена възможно най-открито и Вашингтон имаше всички основания да направи същото. Освен това същността на обсъжданите въпроси е добре известна и при условие, че нашите „партньори“ нямат обичайния камък в пазвата си, то няма какво да се крие. Малко вероятно е обаче да са започнали да променят навиците си и „камъкът, очевидно, е в пазвата им. За какво?

Първото нещо, което идва на ум, е за по-нататъшни задкулисни пазарлъци с Русия с надеждата да изкопчат нещо по-подходящо от гледна точка на техните интереси. Направо да „купят“ съгласието на Москва за нейните предложения с не особено скъпи отстъпки или неясни обещания в далечното бъдеще. Такива опити, ако се съди по доклади на информирани източници, вече са правени: бившият държавен секретар на Парламентарната асамблея на ОССЕ Уили Уимър заяви преди срещата в Женева, че САЩ са предложили на Москва да „предаде позициите си“ в замяна на милиарди инвестиции в руската икономика. Според Уимър на Русия са били поставени толкова тесни времеви рамки, че те са тласнали Путин към несиметричен, рязък и ефективен отговор. Путин не се е поддал на изнудване и сега в Женева Блинкен ще уверява Лавров, че “сделката можеше да е изгодна” и да предлага “да помисли добре”.

Ако това наистина е поредният опит на САЩ да използват Женевските преговори като платформа за задкулисни пазарлъци с Русия в стила на тайната дипломация от XVIII век, то като се има предвид жизнената важност на исканията на Москва, шансовете на Блинкен и онези, които са го изпратили, са определено нула. Русия никога повече няма да компрометира своята сигурност.

Зад намерението на Вашингтон обаче да скрие от световната общност съдържанието на своя писмен отговор може да се крие друга, много по-прозаична, но не по-малко опасна цел. Не е изключено, отказвайки официално да публикуват собствения си документ, те да се застраховат срещу провала на преговорите. И дори руските власти да публикуват този американски текст, Държавният департамент винаги ще може да каже, че това са все руски фантазии, с които Америка няма нищо общо. Видите ли, тя не е предлагала нищо подобно. И истинските ѝ предложения със сигурност ще бъдат публикувани след седемдесет години.

За англосаксонската дипломация, която все още пази в най-дълбока тайна документите, свързани с мистериозното посещение в Лондон през май 1941 г. на Рудолф Хес - вторият човек в нацисткия Трети Райх, посещение, което според някои историци променя хода на Втората световна война, подобни трикове са в реда на нещата.

Съответно задачата за пълноценно правно закрепване на автентичността на официалния отговор на САЩ на руските предложения в областта на сигурността е нещо напълно актуално.

https://pogled.info/svetoven/silata-na-istinata-sreshtu-kamaka-v-pazvata.138544