Докато продължаващият страх от война в Украйна доведе Европа до ръба на кризата, в същото време той породи скромна, но обещаваща надежда, че може да има съживяване на дипломацията и преговорите между великите сили.

От една страна, президентите и на Русия, и на САЩ са провели преки разговори – твърде рядко явление. Дори и напредъкът да е по-малко от грандиозен, има ново усещане, че дрънкането на саби е отстъпило място на действителната дипломация на високо ниво.

На този фон обаче, един влиятелен американски сенатор се накара да стърчи като възпален палец. Сенатор Роджър Уикър (републиканец от Мисисипи) излезе публично преди дни, за да посъветва президента Джо Байдън да запази възможностите си отворени, когато става въпрос за Украйна.

Той предложи не просто да се обмисли използването на конвенционална военна сила, но и потенциално разгръщане на арсенала от ядрени оръжия на страната.

Неговата намеса предизвика възражения, включително от руското посолство във Вашингтон. Уикър обаче все още не е оттеглил думите си. Той просто отстъпи малко назад, явно опитвайки да смекчи въздействието на изявленията си, като се придържа към тяхното значение.

Бихме могли да отхвърлим странната му изява като само още един опит на американски либерали и консерватори да привлекат местна публика с привидно ненаситен апетит за агресивна реторика към Русия.

И все пак има две причини, поради които този случай не трябва да се приема толкова лекомислено. От една страна, Уикър не е второстепенен играч или аутсайдер. Той е старши сенатор от Мисисипи и служи като вторият по важност член на комисията по въоръжените сили на Сената.

Второ, той не се е ограничил до общи неща, а е конкретен за две изключително обезпокоителни предложения. Едното е, че Съединените щати трябва да са готови да изстрелят ядрени оръжия срещу Русия, а второто е, че ни трябва да бъдат готови първи да ги използват.

Да бъдеш готов за първи удар срещу Русия обаче има ясни последици. Възможно е Уикър да не се интересува какво означават думите му извън желаното им въздействие върху определени демографски данни на избирателите. Но нека дадем на сенатора ползата от съмнението и да предположим, че той има някаква идея отвъд чистата демагогия, когато говори за ядрена война.

В такъв случай има само две възможности. Или Уикър вярва, че не трябва да се изключва пълномащабна глобална ядрена война заради Източна Украйна. Защото това лесно може да последва от подобно американско нападение.

Или, ако отново дадем на Уикър ползата от съмнението и приемем, че той не е готов да рискува цялата планета, включително САЩ, заради това, което е – с цялото ми уважение към Украйна – сравнително ограничен конфликт, има само една възможност, която остава. Той трябва да вярва, че Вашингтон може да започне да води и, вероятно, да спечели ограничена ядрена война.

И това всъщност е най-страшното нещо в изказването на сенатора. Защото, за съжаление, тази безумно опасна идея стана популярна сред американските политици.

В началото на 2020 г. Вашингтон не само проведе учение за симулиране на такава ограничена ядрена война с Русия, но и се постара да информира световната общественост с необичайни подробности.

След разполагането на нови ядрени оръжия със сравнително ниска мощност, посланието беше ясно: Пентагонът вярва, че е възможно да се води (и, разбира се, да се спечели) ядрена война, която ще остане достатъчно малка, за да я направи екстремна, но реалистична като вариант на политика.

Макар че това беше скорошно и особено явно напомняне, че идеята за ограничена ядрена война проявява обезпокоителна жизненост, нейните корени се простират дълбоко в Студената война.

През 70-те години на миналия век американските лидери започнаха систематично да обмислят дали има начин за борба срещу Съветския съюз с ядрени оръжия, но без самоубийствена ескалация.

Няма причина да се предполага, че подобни идеи не са циркулирали в Изтока по време на Студената война. Точно както днес би било наивно да се мисли, че само Вашингтон следва концепцията.

Всъщност САЩ, разбира се, твърдят, че го правят само в отговор на руските ходове. Както често, е безполезно да се опитваме да разберем кой е започнал нещата.

Въпросът, който има значение, е, че има международна динамична движеща сила на ядрените сили – големи и малки – да проучат възможността за ограничено използване на техните най-ужасяващи оръжия.

Има две очевидни опасности в тази тенденция. Първо, това може да подведе политическите и военните лидери, които да започнат да омаловажават и подценяват какво би означавало всяко, дори не напълно апокалиптично, използване на ядрени оръжия, а именно масови жертви и големи, трайни щети на биосферата, която вече е във влошаващо се състояние в мирно време така или иначе.

Моделирането показва, че дори една сравнително „малка“ ядрена война, например между Индия и Пакистан, би имала глобални последици за климата. Експертите не са съгласни дали те биха били достатъчно мощни, за да предизвикат пълна ядрена зима. Но няма съмнение, че те ще бъдат тежки.

Втората причина, поради която идеята за ограничената ядрена война е толкова мрачна, е, че запазването на нещата ограничени, след като ядрените атомни бомби унищожат големи инсталации и оръжейни системи, цели армии и градове, вероятно ще бъде невъзможно.

Планиращите може да са достатъчно арогантни, за да вярват, че могат да проведат контролиран и ограничен армагедон. В действителност е по-логично да се предположи, че хаосът, дезориентацията и чистата ярост, причинени от всяка ядрена атака, ще ескалират в пълномащабна и всепоглъщаща ядрена война.

Идеята за ограничена ядрена война е ужасно изкушение за лицемерните политици: тя се основава на приемането на „по-малко зло“, което в действителност вече би било огромно, и насърчава фатална илюзия за контрол, която подкопава дълбокия, здравословен страх, който всеки трябва да усеща за всяка употреба на ядрени оръжия.

Глупостта на сенатор Уикър е само един пример за това как тази морална и интелектуална заблуда се разпространява. Трябва да се разглежда като предупреждение.

https://pogled.info/svetoven/gotovi-li-ste-za-termoyadrena-voina.137190

* Авторът Тарик Кирил Амар е историк от Германия, който в момента работи в Истанбулския университет Кодж по въпросите на Русия, Украйна, Източна Европа, Втората световна война, политиките на паметта и културните аспекти на Студената война.

Превод: СМ