„Не знам дали днес имаме нужда от будители, обществото ни е свободно и не е под робство. Ако има будители, те не се харесват и не се обичат, защото днешните будители се идентифицират с националистите, а те в повечето случаи заиграват с комплексите на нацията“. Това заявява писателят Румен Леонидов.

„Една част от истинските будители са масони, които пренасят просвещението, за което ние не щем да говорим, защото масон е мръсна дума без да разбираме същността й. От тогава до днес у нас се издигат в култ хората на меча, а хората на словото ги няма. Всичко, което е свързано с духа някак си у нас остава втора категория“, заяви още той пред БГНЕС.

Според него, за да бъдеш будител, трябва да изискваш от собствения си народ неща, които имаш, а преобладаващата маса ги няма.

„Става дума за неща като самостоятелното мислене, а не да формираш мисленето си от телевизора, шоупрограмите и забавленията. Трябва да изискваш от децата си да бъдат духовни, но как да стане това, когато самият ти не си духовен. Трябва да имаме празник на духовността, но кой ще го празнува? Може би една част от учителите и така наречените творци, макар че голяма част от тях също не са духовни хора. Да не говорим за политиците, които като чуят духовност си мислят за Светия Синод“, заяви Леонидов.

Голяма част от учителите са се вглъбили в своята преподавателска дейност. „Зазубрили са си урока и непрекъснато го дрънкат на децата без да прилагат повече от това. Защото освен познания те трябва да имат и познание, трябва да имат и възпитание. Не мога да ги обвинявам, защото цялата вина е върху нашето мнозинство от родители, което не поглежда към изкуството и се задоволява с телевизионното шоу. Познавам мои връстници от старата ми махала Захарна фабрика, които нямат и една книга у тях. Докато техните родители четяха много, макар и развлекателна литература. Но по-добре това, отколкото да гледаш шоу“, каза поетът и журналист.

Будителите от Възраждането са деца на средната и заможна класа, които са били изпратени да учат в чужбина и след това са се върнали у нас. Голяма част от тях са били и масони.

Според него днешните българи нямат никакво отношение към героизма на нашите предци, които са направили нещо. „Ние ползваме техния авторитет, за да успокоим съвестта си, че нищо не можем да направим, включително една нормална държава през последните 30 години“, каза той.

Леонидов, който е потомък на бежанци от Вардарска Македония, коментира и състоянието на отношенията между България и РС Македония. „Винаги съм гледал на македонците като братя. Много се надявах, че интелектуалците ще бъдат по-сговорчиви, но разбрах с времето, че най-големите врагове да се признае един народ в две държави са поетите в Македония. Отдалечих се от тях, приключи нашата романтична връзка“, сподели той.

Румен Леонидов заяви, че в РСМ трябва да направят няколко неща, ако искат да подобрят отношенията си с нас:

Първо, да признаят че сме имали обща история до 9 септември 1944 г.;

Второ, да спрат с негативното отношение към българите;

Трето, да поправят грешките в учебниците;

„РСМ има неща, които трябва да свършат, но там е много силно влиянието на Сърбия. Русия никога няма да позволи на Сърбия да влезе в НАТО и ЕС, а Сърбия на свой ред няма да изпусне Македония. Дори обидното име „татари“, с което ни наричат идва от руската имперска традиция, която го е наложила на българите във Волжка България“, заяви Леонидов.

„Ние направихме много отстъпки, но и те също трябва да направят, за да можем заедно да празнуваме общите ни герои и празници. Какво ни дели, нищо – освен сръбската омраза, която е натрупана през годините“, категоричен е поетът и преводач.