НИЕ И КОВИД КРИЗАТА: ТОТАЛНА РАЗПАСАНОСТ НАСРЕД НАУЧЕН ХАОС

Ковид кризата у нас се превърна в такъв хаос, че трудно вече може да се определят основните виновници и причините. Напрежението допълнително ескалира заради изборите.

Положението по света също не дава категорични ориентири в какво точно бъркаме. Западните държави живеят значително по-спокойно след ваксинация и въвеждане на различни по вид ковид сертификати, но в някои от тях има проблеми – здравната система на Великобритания е пред „изпушване“, трудности има в Израел и САЩ – въпреки огромния брой имунизирани хора. Липсва научно обяснение защо при тях е така, а в Португалия, например, е спокойно.

Видно е също, че големите кризи са в Източна Европа. Но пък в Румъния и Латвия проблемите са по-големи от нашите, макар ваксинираните там да са повече.

Така или иначе, видно е едно - независимо от причините, ползите и вредите, светът върви към все повече сертификати и... трета доза.

Всичко това значи, че те ще станат и при нас ежедневие, независимо от ползите, вредите и мнението ни.

Като цяло може да се очертаят три групи базисни проблеми, които влияят на бъркотията в България: научен хаос, озверял народ и неспособни политици.

За научния хаос, естествено, България няма вина. Той не се ражда тук, отразява се на целия свят. Но поради традиционното недоверие здраво подхранва озверяването на народа. Примерите за научен хаос са безброй, като единствено от субективната гледна точка зависи дали ще бъдат окачествени като груби лъжи или неволно незнание:

До оня ден всички обясняваха да си гледаме антителата и тогава да преценяваме да се ваксинираме или не. Сега се оказа, че не важали за ковид.

А помните ли как ни обещаваха, че ще си върнем „усмивките и прегръдките“ след двете дози. Сега хоп... трета. Всъщност, напълно нормално е хората да се изплашат от ваксините, след като през пролетта се разигра световна истерия с препаратите на „Астра Зенека“. Защо тук се плашим много, а в Западна Европа – по-малко, е друга тема.

Вторият голям фактор е наистина озверялото население. Държим се като изтървани. Няма угодия – ако има мерки, защо има. Ако няма – трябва да има. Появят ли се, дори най-големите им защитници не ги спазват.

Вирус няма – ваксините са вредни или безсмислени – всички ни лъжат.

Това е мисловнага верига, по която две години вече се движи българинът. Вой, побъркване, истерия. Луди озлобени хора. Държим все едно сме центърът на света – само при нас има ограничения, на чутовни мъки ни подлагат... Права, свободи – най-голям техен адепт на планетата се оказа именно българинът.

В същото време, когато пътува в чужбина, същият българин кротко си слага ваксината, вади си сертификата.

Ако пък живее там, всеки ден детето му е тествано на входа на училището. Сега се получава следното: емигрантът мълчи в съответната държава, съгласява се детето му да бъде тествано, а после приглася в социалните мрежи на общото българско недоволство. Громи властите в отдавна напуснатата държава – за неща, които, отгоре на всичко, не го касаят.

Това е психология. Тя е много сложна, практически неизучаема. Да се чуди човек демокрацията ли ни направи такива... Да се чуди не е ли единствено тиранията подходяща за нас. Например има теории, че за Русия единствено тя е подходящата форма на управление.

На този фон третата причина – неадекватността на политиците – е напълно логична. Те нито искат да се противопоставят на народното мнение, нито пък ментално се различават от народа си. Аналогично разпасани.

Следва да се отчете обаче, че едно е да си в опозиция, друго – да управляваш. Управлението върви с отговорности.

Така и Стойчо Кацаров, и президентът Радев от най-големи врагове на мерките се превърнаха в техни защитници. Колкото до недомислията в момента, не отнемането на правата са проблем, а „по-дребни“ неуредици: сертификатът бе въведен от днес за утре, рисковете от заразяване на струпали се хора в лаборатории е огромно, не се знае кой как ще тества децата в училище и т.н.

Отдавна се знаеше, че есента ще е проблемна, но правителството се държеше като заспал кормчия на „Вера су“ – право в скалите и каквото стане.

Но различава ли се кардинално настоящата власт от предишната? Не, ако се съди по резултатите. Различава ли се настоящата опозиция от предишната? Не.

Най-лошото е, че бъркотията продължава в целия свят. Колкото повече там, неимоверно повече тук. Ще има още от същото.

Автор: Искрен Вълчев

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/nie-i-kovid-krizata-totalna-razpasanost-nasred-nauchen-khaos