АГЕНЦИЯ СЛИВЕН, телефон за връзка: +359886438912, e-mail: mi61@abv.bg

ГРИГОР САРИЙСКИ: БЪЛГАРИНЪТ ЩЕ МОЖЕ ДА КУПУВА ВСЕ ПО-МАЛКО

 Григор Сарийски Снимка: БНР
06.10.2021 / 12:49

Ще издържи ли джобът на българина в глобалните и локални условия по отношение на енергетиката и климата, или още нещо за цената и пътя за постигането на климатична неутралност до 2050 година.

Темата коментира в “Нашият ден“ доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.

“Това, което Българинът ще открие след година, е, че джобът му е доста отънял. Парите, които получава, няма да станат кой знае колко повече, времето на големите увеличения мина.

Минаха големите ръстове на заплатите в бюджетната сфера. Мина повишението на част от заплатите в частния сектор. Това, което следва, е един изпреварващ ръст на цените и с това, което получава българинът, ще може да си купува все по-малко и по-малко.

Това вече се вижда. Ако погледнете ресурсите, които влизат в един завършен продукт, цените им нарастват главоломно в последните месеци.

За да произведете завършен продукт, ви трябват енергия, транспорт, малко разходи за заплати, складове и други. Всички тези неща се увеличиха с двуцифрени темпови, това се отразява върху цената на крайния продукт."

Инфлацията

"При цените на рудодобива например в индустриалното производство можем да видим ръст от 20% и това е само до август, а цените продължават да нарастват. Цената на добива на енергийни ресурси имаше около 15% увеличение, транспортът се увеличи около 15%.

В момента НСИ отчита едни символични все още проценти – 3,75% беше последната инфлация. Това не кореспондира кой знае колко с реалните харчове на хората. Когато влезете в магазина и видите цената на най-често потребяваните стоки като олио, масло, захар, брашно и т.н., виждате ръстове на цените, които просто не кореспондират с това, което НСИ пише по сайтовете си.

И второ, всичко онова, което не е отразено в крайната цена, ще се отразява тепърва и се отразява именно в тези активните месеци – октомври, ноември, декември по Нова година и т.н."

Ръст на световните цени

"Тези процеси не са изолирани. Цените на световните борси растат главоломно. Ръстовете продължават и при петрола, и при основните суровини като мед и алуминий, въглища и т.н.

Не получаваме никакви индикации за успокоение. Китай се опита да успокои малко пазара, като изкара част от своите резерви с петрол и газ, но тези количества са пренебрежимо малки на фона на апетита на спекулантите и както се вижда, цените продължиха да растат."

Печатане на пари

"За мен голямата беля, която доведе до отъняването на доходите, не само на българите, реално доходите намаляват в цял свят. На първо място, това беше неистовото печатане на пари, което тръгна от 2008-2009 г. Централните банки се опитаха да направят нещо като гасене на пожара с допълнително наливане на още гориво. Ясно е, че това е процес, който няма как да спрете по този начин. Като продължавате да печатите пари, е ясно, че цените на стоките ще се опитат да го догонят. Това е ставало и по времето на Римската империя, и в Средновековието – рязкото увеличаване на паричното обращение."

Банките нямат полезен ход

"Лошото е, че банките нямат полезен ход, защото в момента, в който спрат да печатат пари, това ще означава срив на пазара на ценните книжа и то на такива уж солидни държави като Франция, Белгия и т.н., които изобщо не са малко задлъжнели.

Те крепят икономиката си благодарение на дълг, а този дълг се крепи благодарение на ниските лихви. В момента, в които печатането на пари спре и лихвите тръгнат нагоре, тези дългове ще се сринат, а това е нещо, което централните банки не могат да си позволят."

Зелената сделка

"Второто безумие беше т.нар. “зелена сделка“. Светът твърде бързо се върза на приказките на т.нар. “зелени“, в чиято политика няма нищо зелено. И започнаха да ограничават разходите за проучване, за добив на нефт и газ, на източници, с които се захранват ядрените централи и т.н. Съвсем естествено това доведе до натрупването на дефицити – консумацията продължава да расте, а добивът да намалява.

Големият замисъл на “зелената сделка“ е ограждане на ловното поле за европейските ловни концерни. Това е нещо, правено неведнъж. Последният такъв опит е през 1929 г. и се достига до прословутата криза и “Голямата депресия“.

Това, което се прави тогава, е ограждане на британската сфера на влияние за достъпа до чужди стоки.

За да не се достига до повторение на тези години, светът достига до едни глобални споразумения, създаването на международен регулатор.

Но ако започнете с претекста, че се борите за опазване на природата. Имено това беше целта на “зелената сделка“. С въвеждането на увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници Европа да има претекста да наложи своята зелена марка и зелени такси върху целия неевропейски внос. И тези страни да не могат официално да се оплачат на Световната търговска организация."

 
 

Copyright © 2008-2024 Агенция - Сливен | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев