Как местната власт да подпомогне бизнеса в приемането през кризата, как най-умно да бъдат инвестирани средствата от европейската солидарност и Плана за възстановяване и развитие, как да бъдат координирани усилията на централната и местните администрации, за да гарантират ефикасното инвестиране на всяко евро от европейската солидарност - тези въпроси очертават част от аспектите на форума „Партньорства за развитие и инвестиции“. Конференцията е част от Годишната среща на местните власти, която започна в курорта „Албена“. В него участва кметът на Сливен Стефан Радев.

Все повече стават добрите примерите за намиране на ефективни икономически решения вътре, в самите общности. Откриването на изявените конкурентни предимства все по-често преминава през регионалното сътрудничество. Пример за обединяване на ресурси, амбиции и усилия е проектът за инвестиционна дестинация „Сливен – Ямбол.

„Водеща бе идеята двата най-близки областни града да работят като един. Имахме дълги години на съперничество, идеята сега е да го заменим с дух на споделяне и работа в една посока. Получихме подкрепа от държавата пътят между двата града да стане четирилентов. Направихме общ икономически профил Ямбол – Сливен – Тунджа и това е нашето послание всички ресурси да могат да се ползват от хората, независимо в кой град живеят. Надяваме се държавата да продължи да стои зад този проект“, каза кметът на Сливен Стефан Радев.

Реалностите на местно ниво в процеса на привличане и задържане на инвеститори и очакванията за подкрепа в Плана за възстановяване очерта кметът на Димитровград Иво Димов, който е и зам.-председател на УС на НСОРБ.

Ирена Младенова, зам.-министър на икономиката в служебното правителство на премиера Стефан Янев, представи логиката на последните поправки в икономическата част на Плана за възстановяване и устойчивост и специално включената Програма за публична подкрепа за развитие на индустриални зони, паркове и сходни територии. Общият планиран ресурс за тези дейности е 836.5 млн. лв., от които 416.5 млн. лв. са за сметка на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и 420 млн. лв. частно съфинансиране. Процесът за привличане на инвеститори трябва да бъде насочен към цялостно реализиране на проектите и създаване на трайни условия за възвръщаемост.

Присъстващите кметове и председатели на общински съвети споделиха за големите надежди, които възлагат на Плана за възстановяване и развитие и го определиха като „уникална възможност за България“. Те припомниха, че държавата трябва има ясен план за решаване на регионалните неравенства, да определи секторите, които имат потенциал да привличат инвеститорски интерес, съобразно спецификата и даденостите на регионите.

Изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев, представи „новото поколение“ инвестиционни зони, към които неговият екип вече отправя поглед - въглеродно-неутрални зони. Той анализира най-важните фактори за успешно партньорството с общините. Пламен Панчев обърна специално внимание на дългогодишните усилия в подкрепа на професионалното образование, което да отговаря на нуждата на инвеститорите от квалифицирана работна ръка. Тракия икономическа зона вече има опит със специално създадения обучителния център в община Раковски, който привлича множество млади хора от региона. Голяма част от тях се подготвят за производствата, базирани в зоната, а други се подготвят да започнат и свой бизнес.

Амбициите на бизнеса са насочени към енергийна независимост чрез изграждане на собствени източници и все по-висока енергийна ефективност на производствените процеси на принципа „най-зелената енергия е неизползваната“. В развитието на тази икономическа област сътрудничеството с общините може да носи ползи за двете страни. В амбициозната си цел за производство на зелен водород Тракия икономическа зона вече приобщава Димитровград и Хасково.

Наскоро Тракия икономическа зона сключи меморандум с община Русе и ще се опита да приложи своя опит в северната част на страната. Принос за това ново партньорство, безусловно, имат усилията на общинското ръководство. Кметът на Русе Пенчо Милков представи една от последните инициативи на общината, плод на задълбочено проучване в партньорство с бизнеса – новия инвестиционен профил на Русе.

Нанси Шилър, президент на фондация „Америка за България“, представи част от проектите, насочени към подпомагане усилията на местните власти да откроят икономическата идентичността на и да развият потенциала на регионите. „Вярваме, че България има ресурси да се развива като привлекателна дестинация за бизнес, живот, развитие, образование и отглеждане на деца“, обърна се Нанси Шилър към кметовете.

Фондацията всяка година влага около 20 млн. долара в перспективни партньорства в 4 области:

• Бизнес предприемачество и технологии;

• Културно-исторически и природен туризъм;

• Благоприятна бизнес среда;

• Добро образование и работни умения.

Част от успешните проекти, получили подкрепата на Фондацията, са центъра за професионално обучение на ТИЗ и разширяването на инициативата с други общини и училища, „Открий Враца“ – партньорство с общината за насърчаване на туризма, „Туризъм по Дунав, академия Перелик, програмата „Заедно в час“.

Кметът на община Пловдив Здравко Димитров представи съвместният проект на община Пловдив с Фондация „Америка за България“ и Министерството на културата – реставрацията и социализацията на най-голямата епископска базилика на Балканите. Продължилата шест години работа, обединила професионалисти, местна власт, донори и много доброволци, приключи с модерното експониране на един обект, който подкрепя не само туристическото, но и икономическото развитие на Пловдив.

Със средства на Фондация „Америка за България“ е създаден и най-големият детски научен център в Източна Европа – „Музейко“. Неговият изпълнителен директор Бистра Кирова сподели опита на своя екип в работа с различни общини. Вече е факт научен център за деца и възрастни в Бургас – „Планет-Ум-Бургас“, „Библиотечко“ в Русе – детски център в регионалната библиотека. Работи се по проект за Детски интерактивни центрове в Добрич и Ловеч. Организират се пътуващи изложби в партньорство с общини.

Успехът на една малка община, привлякла индустриален бизнес с глобален мащаб, представи кметът на Летница д-р Красимир Джонев. „От община само с третокласни пътища и без туризъм се превърнахме в община със сто хиляди посетители годишно на нашата „перла“ – Крушунските водопади“, сподели той и разказа за опита на своя екип в привличане и задържане на стратегически инвеститор. „Големият бизнес не идва случайно, той проучва, гледа и срещне ли далновидна местна политика, отзивчива администрация и амбициозно ръководство – избира“ – така Красимир Джонев формулира парадигмата на успеха.

Летница предложила подходящ терен на атрактивна цена, ангажирала се с довеждащата инфраструктура и съдействие за проектната документация, поддържа пътищата в добро състояние, стимулира училищата от региона да разкриват подходящи за производството специалности. Така „Уолтопия“ – световният №1 в производството на изкуствени катерачни стени, избира за локация на своя производствена база Летница. „Те доведоха нови инвеститори и така в Летница има икономика, каквато местните хора не са и сънували. През 2017 г. ИПИ ни класира като община с най-висока средна заплата. Ако това не е успех, здраве му кажи“ – с гордост заявява кметът на Летница Красимир Джонев.

Днес /20.09.2021 г./ Годишната среща на местните власти продължава с Общо събрание на НСОРБ и дискусионни форуми по две от ключовите теми в дневния ред на българските общини – децентрализацията на управлението и съвременните устойчиви решения, които дистура политиката на ЕС Зелената сделка. В Годишната среща участва и Валя Радева – секретар на Община Сливен и председател на УС на Националната асоциация на секретарите в България.

Пресслужба на община Сливен