Според експерти въпросът може да отиде много по-далеч – до излизането на французите от НАТО. Но дори това да не се случи, Париж и Брюксел трябва да помислят сериозно за провеждане на независима от САЩ политика, отбелязват събеседниците на вестника.

Оттеглянето на френските посланици от САЩ и Австралия за консултации е „безпрецедентно решение“, съразмерно на „шамара“, нанесен от САЩ на френския съюзник, не само в областта на търговията, но и в областта на дипломацията, пише Le Figaro. Според публикацията споразумението AUKUS, създадено за противодействие на Китай, всъщност означава изтласкване на Франция и Европа от ключовия регион на XXI век - Индо-Тихоокеанския регион.

Както припомня вестникът, първата реакция на Париж беше доста плаха: той отмени тържествената вечер в резиденцията на френския посланик във Вашингтон в чест на годишнината от решителната морска битка във войната за независимост на САЩ, която завършва с победата на френския флот над британците през септември 1781 г. С оттеглянето на посланика Париж „се изкачи с едно стъпало“, отбелязва Le Figaro.

Както подчертава бившият френски посланик в САЩ Жерар Аро, единственият път, когато френският посланик е бил отзоваван от САЩ, е бил по време на Френската революция.

„Но дали това решение, колкото и историческо да е то, ще бъде достатъчно за утвърждаване на дипломатическия статут на Франция - а с нея и на европейския континент - в лицето на американския гигант?“, пита вестникът.

„В краткосрочен план е логично да се очакват други символни мерки, като спиране на някои съвместни събития или отлагане на някои срещи“, казва Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания. В средносрочен до дългосрочен план всичко зависи от това дали французите сравняват кризата с напрежението през войната в Ирак през 2003 г. или кризата през 1956 г. около Суецкия канал, обяснява политологът, специализиран в геополитически и стратегически анализи.

Както си спомня експертът, няколко месеца след кризата от 2003 г., която беше своеобразен огледален образ на днешната - тогава САЩ смятаха позицията на Франция за предателство - политическото и военното сътрудничество между Париж и Вашингтон беше почти напълно възобновено. Във втория случай кризата беше по-сериозна и ако я вземем за аналогия, Франция би могла „да направи реални стратегически промени, чиито последици биха могли да бъдат по-значими и по-дългосрочни“, казва специалистът.

„Вече виждаме увеличаване на броя на гласовете за излизането на Франция от НАТО“, отбелязва Бруно Тертре и добавя, че е „възможно да се обмисли някакъв среден път“.

„НАТО може да стане жертва“, съгласен е бившият посланик във Вашингтон Жерар Аро. Както припомня дипломатът, президентът Еманюел Макрон вече заяви, че НАТО се намира в състояние на „мозъчна смърт“.

„Не е тайна, че той няма и най-малко уважение към тази организация. В определени среди има изкушение да се напусне този военен съюз“, признава бившият посланик.

„Въпросът е дали искаме да накараме нашите европейски партньори по НАТО да страдат заради спор, който засяга изключително Вашингтон и Лондон“, предупреждава Бруно Тертре. Експертът се опасява, че този инцидент може да стане обект на „твърде страстен политически дебат, особено по време на предизборната кампания“, и да застраши военното сътрудничество между Франция и САЩ, което е важно и за двете страни.

Според Аро тази дипломатическа криза обаче кара Франция, а заедно с нея и ЕС - да повдигнат въпроса за обща политика, независима от тази на САЩ, особено по отношение на Китай.

„В продължение на няколко години европейците можеха да задават въпроси относно политиката на САЩ спрямо тях“, отбелязва дипломатът.

„Обама беше наистина безразличен към Европа. Тръмп прояви най-голяма враждебност към нея. Байдън, на когото възлагахме твърде големи надежди, също показва, че не му пука за Европа“, обяснява бившият посланик и добавя, че последният инцидент е решението за изтеглянето на американските войски от Афганистан, извършено без консултация с европейците.

„САЩ са обсебени от Китай и конфронтацията, която създава“, продължава дипломатът, съветвайки Брюксел и Париж да водят собствена политика спрямо Пекин, „която не би била политика на САЩ“.