„Пари, които вместо да отидат за пенсии и здравеопазване, са били отписани и НАП не са успели да ги съберат. Общо сумите, които се дължат са 9,9 милиарда лева. Най-големият длъжник дължи над 160 млн. лева. Част от тези дългове са на работещи предприятия и те трябва да бъдат събрани”.

Това заяви на брифинг министърът на финансите Асен Василев.

По думите му първите 100 фирми в списъка с длъжници трябва да издължат 2 милиарда лева. „Дотук очертаната картина е силно притеснителна за мен. Това е картина на системно несъбиране на данъчни постъпления, на премахнат данъчен контрол. Една картина, позволила да се натрупа огромни дефицити в системата – било чрез измами, било чрез избягване на плащане”, посочи министърът.

"Част от тези дългове са трудно събираеми, но друга част са на работещи предприятия и трябва да бъдат събрани", отбеляза Василев.

Ръководителят на НАП Румен Спецов определи споменатите 9.9 млрд. лв. като трудно събираеми. Той поясни, че част от тях са отписани по реда на 10-годишния давностен срок, а друга част поради това, че фирми са били обявени в несъстоятелност.

Според него картината е доста притеснителна, тъй като става дума за системно несъбиране на данъчни задължения и контрол от страна на НАП. Натрупани са и огромни дефицити в системата чрез избягване на плащане.

"От днес започваме системна работа по решаване на тези проблеми, защото ако държавата не си събере задълженията, няма да има средства нито за пенсии, нито за образование и здравеопазване", подчерта министърът на финансите.

"Основната ни задача в следващите два месеца е да подобри работата на приходните агенции, за да подобрим приходите в бюджета", акцентира Асен Василев и допълни, че има теч от хазната в размер на 2-3 млрд. лв. годишно.

Финансовият министър каза още, че през 2020 година държавата е платила директно на частни фирми 15,8 милиарда лева, от които 3,4 милиарда лева са платени на 7 фирми. Тази година пък - за първите четири месеца три фирми са получили 1,3 млрд. лева публичен ресурс и плащания.

Министърът съобщи още, че НАП ще публикува преструктуриран списък на длъжниците към фиска - това са фирми, които към момента дължат по над 5 хил. лева на хазната. Според казаното и министъра общо сумите, които Приходната агенция трябва да събере са 9,9 млрд. лева. Най-големият длъжник не е платил 160 млн. лв. данъци, а голяма част от фирмите са с натрупани задължения от над 50 мил. лева. Първите 100 фирми в този списък дължат над 2 млрд. лева.

Част от тези дългове може и да не бъдат събрани, но има такива и на работещи предприятия, подчерта министърът на финансите.

Той съобщи, че започва проект по електронно фактуриране за фирмите, така че фактурите да не се предават в НАП в срок от 14 дни след приключването на месеца, а в реално време.

МФ въвежда и предрегистрационен контрол на фирмите, регистрирани по ДДС, така още при регистрацията да се установява кои фирми са рискови и кои са създадени единствено с цел източване на ДДС. Засилва се и публичният контрол върху фирмите, получатели на обществени поръчки, която ще включва проверка от НАП на големите получатели.

При прегледа на Агенция "Митници" се оказало, че през 2019-а е премахнато звеното за Последващ контрол - това означава, че веднъж след като стоките минат граница Агенцията не може да прави тематични проверки и проверки на рискови фирми, обясни министърът на финансите.

"С г-н Тонев и неговия екип се изработи нов правилник, който възстанови последващия контрол", каза Василев. По думите му в правилника се залагат няколко много важни неща. Едно от които е, че всички служители на Агенция "Митници" ще минават проверка, която ще сравнява техните доходи с тяхното имотно състояние и влогове.

По отношение на състоянието на бюджета Василев заяви, че приходите вървят по план, но има малко изоставане в приходите от акцизи в Агенция "Митници", които институцията се надява да навакса.

От гледна точка на разходите за момента също се движи по план. Като една голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета са изхабени през първите четири месеца на годината, отбеляза той.

Министърът напомни, че мярката 60/40 и парите за пенсиите за април и май не бяха направени чрез актуализация на разходите на бюджета, а чрез преструктуриране.

Следващата седмицата ще стане ясно дали мерките за бизнеса ще продължат.

Припомняме, че лидерът на БСП Корнелия Нинова отдавна предупреждава, че олигархичният модел краде по 10 млрд. годишно.

„Тези години създадоха политико-олигархична група в България, която си присвои държавата и която краде от вас 10 милиарда лева годишно“, заяви през 2018 г. от Бузлуджа Корнелия Нинова.

В края на 2020 г. тя заявява отново, че има 10 млрд. лв. дефицит, коментирайки проектобюджета.

А в реч за 1 май 2021 г. заявява:

"Нашият враг е задкулисието, изградено от Борисов в последните 10 години. Това е моделът, който краде 10 милиарда лева годишно от тези хора на труда - хората, които си изкарват хляба с честен труд."