”НЕБЕСАТА ЗАСЛУЖЕНО ДА СЕ ВЕСЕЛЯТ И ЗЕМЯТА ДА

СЕ РАДВА, И ДА ПРАЗНУВА ЦЕЛИЯ ВИДИМ И НЕВИДИМ

СВЯТ ВЪЗКРЪСНА ХРИСТОС, ВЕЧНОТО ВЕСЕЛИЕ.”

/ Тропар от I песен на Пасхалния канон/

Всеки човек съзнателно или несъзнателно, търси радостта. Търси я с помощта на какви ли не средства – древни и нови, законни и незаконни, благочестиви и греховни. Мнозина си мислят, че както за всичко друго , така и за по-голямата радост, трябва да платим по-голяма цена. И затова, най-голямата радост е достъпна само за най-заможните.

Но празникът на Възкресението Христово доказва точно обратното- че най-голямата радост е най-безценната и едновременно най-безплатната, защото никой не би могъл да заплати цената й, и защото тя е дар.

А защо най-голямата радост да явява именно Христовото Възкресение? „Защото от Бога произлиза всяка радост, веселие и блаженство. Без Него истинските радост и веселие са невъзможни.” /Св. Тихон Зидонски/

Защото всичките скърби, каквито има на света, изтичат от един извор – от това, което се случило с праотците на целия човешки род – Адам и Ева – след тяхното грехопадение. В оня миг, в който те пристъпили заповедта на своя Създател, над тях, вместо очакваната сияйна Божественост, се спуснала духовна тъма. Печатът на смъртността бил положен върху им и изчезнала радостта от непрестанното, дотогава, общение с извора на живота – Бога.

Човекът бил сътворен за безсмъртие, но грехът го поразил чрез смъртта. След това, макар много хора от първите поколения да живели стотици години, но неминуемо умирали. Имало е и могъщи герои, побеждаващи всичките си противници, покоряващи страни и народи, но никой от тях не могъл да победи смъртта – те ”…заспаха своя сън и ни един от силните мъже не намери ръцете си.” /Псл. 75:6/.

Други пък извисили се над всички с мъдростта си и прозренията на своята мисъл, разкривали тайните на мирозданието, но при все това, никой не открил как да избегне смъртта – ”Уви! Мъдрецът умира тъй, както и глупавият.” /Екл. 2:16/.

Дори душите на праведниците с горчивина си спомняли за смъртта /Премъдр. Сирах 41:1/ и слизали със скръб в преизподнята, показвайки, че ”това е присъда от Господа над всяка плът.” /Премъдр.Сирах 41:5/.

А ето – победата на Христос над смъртта и топли, и храни и просветлява душите! Тя ”е единствена победа, на която се радват всички човешки същества – от първосътворения до последния човек. Всяка друга победа е разделяла и разделя хората. Когато един човек победи съседа си, то под единия покрив има песни, а под другия – плач. Само Христовата победа е като слънце, разливащо светли лъчи над всички, които стоят под него. Кой няма да се възрадва на победата на Господа Иисуса Христа? ” /Свети Николай Велимирович/.

Но дали всякога на Пасха, ние, и то в пълнота, усещаме тази радост? Не се ли случва, когато милиони души, небето и земята и самата природа ликуват, нашето сърце да е като покрито с облак, а понякога изпълнено с печал?

Да помним винаги, че ”Христос е утеха над утехите! Утеха на онези, които ги връхлита буря! Утеха на остаряващите! Утеха на онези, които са измъчвани от хората! Утеха на онези, които злите духове тревожат! Утеха на онези, които търсят светлина, правда и истина! О, каква тъга и скръб, когато не сме с Христос!” /Св. Николай Велимирович/

В живота има много изненади. В отношенията много непочтеност. В разговорите много коварство. Накъде да насочим погледа си. ”Христос постоянно излъчва чистота и красота.” /Св. Григорий Нисийски/ Да се стремим към тая чистота! Да обикнем тая красота. Тогава дните ни ще бъдат спокойни и нощите тихи.

Затова на Пасха, светата Православна Църква ни посочва пътя към радостта, пеейки: ”Ден на Възкресението е, да се просветлим от тържеството и един друг да се прегърнем, да кажем ”братя” и на тези, които ни ненавиждат, и да простим всичко заради Възкресението, и така да възпеем: Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, а на ония, които са в гробовете, живот дарува!”

С искрена пасхална радост приветствам свещенослужителите, служителите при светата Сливенска митрополия, монасите, монахините и православните християни от богодаруваната ни епархия с преславното Възкресение Христово.

Нека тази радост всякога огрява сърцата на всички верни и да ги сплотява при извора на вечното веселие – Възкръсналия Христос Господ!

Амин.

Пасха Христова 2021 г.

гр. Сливен

+ Сливенски Митрополит