На този етап няма научни данни за абсолютната безопасност и изграждането на ваксинална ефикасност при комбинирането на векторна с РНК ваксина. Лично аз съм малко скептичен и по-скоро притеснен за комбиниране на тези ваксини. Това каза в предаването „Тази сутрин“ по бТВ проф. Илко Гетов, представител на България в Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

„Има пет сценария за поведение при хората с поставена първа доза на „Ваксзеврия“ – продължаваме, както е предписано, отлагаме втората доза, не слагаме втора доза, слагаме втора доза на РНК ваксина или продължаваме с две дози РНК ваксина“, обясни той.

Проф. Гетов уточни, че ваксината вече се казва „Ваксзеврия“ и може би е правилно да употребяваме търговското наименование, тъй като „АстраЗенека“ е компания.

„На 22 очакваме да вземем решение и да отговорим на два въпроса, поставени от Еврокомисаря по здравеопазване, първо каква е епидемиологията на нежеланите постваксинационни реакции при препарата на „АстраЗенека“ и да има препоръка за това как да продължи имунизацията с тази ваксина“, добави той.

Представителят на България в ЕМА обясни, че по първоначални данни имунизираните с тази ваксина са от 4 до 7 пъти по-защитени от неваксинираните, а по отношение на нежеланите тромбози, те са най-малко възможни при възрастовата група от 70 до 79 г.

„Рискови фактори за развиване на тромбози след употребата на „Ваксзеврия“ са тютюнопушенето, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване, дълъг прием на контрацептивни средства.

Проф. Гетов уточни, че може би повечето случаи на нежелани реакции при жени, са свързани с хормоналния баланс и настъпването на месечната неразположеност.

„Векторната ваксина е малко по-агресивна, тя кара организма леко да преболедува, но да не се разболее, за да създаде имунитет“, добави той.

Професорът обясни, че „Янсен“ и „Ваксзеврия“ се произвеждат по един и същи начин, защото системата за лекарствена безопасност отчита подобни нежелани реакции при тези ваксини.

„До този момент нямаме постъпили съобщения за подобни реакции при РНК ваксините, но те също ще бъдат наблюдавани и проучени“, категоричен е той.

Проф. Гетов допълни, че не е ясно докога се отлага започването на поставяне на ваксината на „Янсен“ в Европа.

„Нямаме опит от прилагането този препарат за имунизация, чакаме да се произнесе и регулатора на САЩ, тъй като и там ваксината бе „поставена на пауза“ заради 4 случая на тежки нежелани реакции. На този етап не се знае и кога ще се даде разрешение за употреба на препарата за имунизация „Спутник V“, каза той.

Представителят на България в ЕМА разказа, че вече имаме препоръка за употребата на две моноконални антитела, които биха могли да се употребяват по решение на националните власти, като се очаква до края на юни да има официално разрешение за употреба и за тях.

„По всяка вероятност ще се наложи една бустерна доза след определен период от време, вече се разсъждава дали това ще бъде на една година, година и половина, или на две, дали ще бъде същата или подобрена версия на сегашните ваксини. Със сигурност знаем, че разрешените препрати за имунизация пазят една година“, обясни проф. Гетов.