„Отиващото си народно събрание е неспособно да се противопостави на усилията да бъде използвано. Терминът в науката е „джобен парламент“, защото го ползваш само тогава, когато ти е необходим.“ Това мнение изрази пред БНР преподавателят по конституционно право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. Наталия Киселова.

Новите хора в парламента трябва да се опитат да възстановят престижа, който този орган заслужава, категорична е тя.

„Първото, което трябва да кажем за този парламент, е как бяха ограничени журналистите да имат непосредствен достъп до народните представители“, коментира доц. Киселова в интервю за предаването „Преди всички“.

Има много тенденции, които през тези 4 години се засилиха, смята тя.

„Тенденцията, която се вижда в 44-ото Народно събрание, започва 20 години по-рано: усилия да бъде скриван министър-председателят“, посочи доц. Наталия Киселова. В този парламент има най-много въпроси и питания, на които въобще не се отговаря, допълни тя.

„В това народно събрание вече отчетливо се вижда, че правителството все по-малко и по-малко законодателства“, гласи експертният прочит на доц. Киселова на законодателната дейност. По думите й качеството в законопроектите на народните представители е много по-ниско.

Основната тема, по която са внасяни най-много законопроекти, е правосъдието. Следват финанси, социална политика и икономика, обясни Наталия Киселова. „Да сме усетили, че правосъдието се е променило?“

Причината все по-малко да се законодателства е, че част от правилата вече се подготвят на ниво Европейски съюз, отбеляза още преподавателят.

От 20 години насам ветата на държавния глава са все по-мотивирани, сподели още свои наблюдения доц. Киселова, според която сегашният президент връща закони „с доста коректни мотиви, аргументите са коректно представени“.

Народното събрание все по-малко допуска да се чуе друго мнение – не просто мнение на опозицията, но и на експерти, каза още Наталия Киселова.

„Което не е нормално. В нашето общество има различни мнения, различни интереси, които могат да бъдат изречени в народното събрание.“

„Опитът за подмяна на Конституцията показа, че тя е способна да удържи най-разнообразни предизвикателства, изпитания“, заяви още конституционалистът.