През 1905 г. на 22 януари е приет Законът за защита на женския и детския труд и по този начин се поставя началото на трудовото законодателство в България. В действителност през 19 в. у нас не е имало никакво трудово законодателство, не са приемани закони, свързани със заплатите на работниците, продължителността на работния ден или почивката им – в резултат на все още слабото индустриално развитие. Трудовото законодателство у нас възниква едва в началото на ХХ в. Въпреки борбата на работническата класа, създаването на трудово законодателство и прилагането на работническите закони през периода 1905-1912 г. в мирна обстановка върви бавно. През Балканската (1912 г.) и Междусъюзническата война (1913 г.) фактически работническите закони не съществуват, а експлоатацията на работнически труд, особено на жените и децата, взема непознати дотогава размери. На 1 януари 1987 г. е приет Кодексът на труда.

Предизвикателствата на трудовото законодателство към днешна дата коментар в "Нашият ден" прави адв. Борис Велев:

"Трудовото законодателство е неразделно свързано със социалното законодателство. Именно обстоятелството, че през 1905 г. е гласуван от НС първият трудов закон, е свързано и с това, че този трудов закон всъщност регулира преди всичко социални аспекти. Тази тенденция, разбира се, е запазена и в днешно време. България е една от държавите в ЕС, която има сравнително най-слабо развито трудово и социално законодателство и това е свързано най-вече с факта, че българската индустрия е слаба. Това води след себе си една изостанала и немодерна социална система и социално законодателство. Сериозен тласък в нашето трудово законодателство се случва едва след края на Втората световна война с т.нар. "форсирана индустриализация". Обществено-икономическите отношения тогава налагат съвсем нови правила за уреждане на отношенията между работниците и работодателите. Именно в този период (50-те години на ХХ век) българското социално и трудово законодателство преживява една съществена революция, която предопределя неговото развитие и до ден-днешен."

Адв. Велев подчерта важността на трудовото законодателство за развитието и за историята на цялото общество. Той изтъква, че демографската катастрофа, която преживяваме, е резултат именно от това трудово и социално законодателство.

Според експерта самата философия на закона в България, той се движи в една инерция от минали времена. "Някак си нашият законодател не иска да осъвремени тази философия, за да зададе през следващите десетилетия ясните правила, по които ще се развива социалната структура на нашето общество."