Всеки четвърти българин е имал намерение да живее в чужбина, гласи проучване на "Тренд", направено между 26 ноември и 3 декември чрез интервю "лице в лице".

Според 22% от интервюираните техен познат/роднина се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България, докато 44% са на обратното мнение.

Изследването е проведено от 26 ноември до 3 декември 2020 г.

Проучването показва две важни тенденции. Едната е, че финансовата подкрепа на хората в чужбина задържа в България предимно по-младите, които иначе биха заминали за чужбина. За възрастните хора тази финансова помощ е особено ценна. Тук идва и един от големите и травмиращи психологически ефекти на българската емиграция - да гледат възрастни хора в чужбина, а не собствените си родители.

Второто нещо, което показва проучването, е престижът на чужбина. Престижно е да се работи в чужбина, да се учи в чужбина, да се пътува. Животът в чужбина, образованието в чужбина се приема за някаква сигурна гаранция за по-добро бъдеще, в което често се възпитават децата и е част от втората психологическа рамка.

41% от българите посочват, че имат роднини, които живеят в чужбина. Най-много роднини в чужбина имат хората от селата.

27% от имащите роднини в чужбина посочват, че получават финансова помощ от тях. 70% посочват, че не получават. Хората на възраст 60-69 г. и 70+ в най-големи дялове посочват, че получават такава финансова помощ от близки/ роднини в чужбина.

80% от хората, които получават такава финансова помощ посочват, че не могат да се справят без нея. Само 14% посочват, че могат да се справят и без тази финансова подкрепа.

Една трета от хората, които получават финансова помощ от близки/ роднини, посочват, че биха заминали в чужбина, ако не получават тази подкрепа. Това важи в най-голям дял при най-младите. 54% от българите посочват, че не биха заминали.

Сред основните причини за емиграцията на техните близки/ роднини, 61% посочват икономическото положение в България, 51% "с цел по-добър живот", а 13% целят образование в чужбина. Сред изтъкнатите причини е и брак/ връзка с чужденец.

24% от българите посочват, че са имали намерение да живеят в чужбина, а 70% не споделят такова намерение. Сред основните причините да не заминат се изтъкват семейството/ близки/ родини/ родители - 27%. 13% посочват, че имат хубава работа и добра реализация, а 8% заради малки деца/ внуци. Сред изброените причини са също възрастни роднини, любов към България, желание за развитие в България, страхът от неизвестното, по-спокоен живот в България и т.н.

22% от хората посочват, че имат познат/ роднина, който се е върнал от чужбина с намерение да живее постоянно в България. 76% посочват, че нямат.

Според 52% от българите е престижно да се работи в чужбина. 33% са на противоположното мнение. Сред най-младите е най-голям делът на смятащите, че е престижно. 83% посочват, че е престижно да се учи в чужбина, а едва 8% са на противоположното мнение. За 75% е престижно да се пътува често в чужбина. 12% смятат, че не е престижно.

За 56% от анкетираните българи хората, завършили в чужбина, имат по-добри възможности за реализация в България, а едва 4% смятат, че имат по-лоши възможности. 24% са на мнение, че имат същите възможности като получилите образование в България.

На въпрос "Според вас лично животът в чужбина лесен ли е или не е лесен?", то 14% посочват, че е лесен, а 71% са на противоположното мнение.

31% посочват, че българите, живеещи в чужбина, са по-щастливи от живеещите от България. 44% не са на мнение, че са по-щастливи.

Според социалния изследовател Евелина Славкова проучването показва, че темата за емиграцията в чужбина винаги се приема с особена чувствителност в нашето общество.

Две са основните психологически рамки за емиграцията - от една страна битува чувството, че тези хора са "прокудени" от България, търсещи препитание извън страната. Другата е, че там е по-добре и родителите искат децата им да отидат в чужбина, да учат там, да живеят там и т.н. И двете призми битуват успешно и не си противоречат, смята Славкова.