Не знам колко хора се замислят сериозно в какво положение е изпаднала България.

Загуба от около една трета от населението, като се сметнат и трайните емигранти, и сезонните работници.

Сега в някои градове не могат да намерят образовани и достъчно адекватни хора да станат служители в банков клон. Не минават елементарни тестове. Не могат да намерят грамотен човек за експертна длъжност в община и назначават кой да е наш човек. Някъде не могат да намерят човек дори за полицай, да отговаря на изискванията.

Това е все едно в симфоничния оркестър вместо 10 цигулки да има 7, а част от цигуларите да са недоучили калинки. Да липсват въобще флейтист, кларинетист, обоист. Половината инструменти счупени. И диригентът пълен аматьор, размахва пръчицата, без да знае какво прави, маха на перкусионистите да бият барабаните, на духовата секция да надуват тръбите, другите не ги брои. И оркестърът свири някаква музика…

По принцип образованата част от обществото, която го води, и нещо създава, е била винаги 10-ина процента. Сега е изтъняла съвсем. 10% от 8,9 млн. (колкото бяха в края на соца) и 10% от 6 млн., колкото са реално сега в България – има голяма разлика. Физически са малко тези хора. И като не ги признават за авторитети или ги ругаят по политически причини, резултатът е печален. А отделно какво му е качеството на този образован елит.

Но хората въобще са малко. И продължават да емигрират. Годишно завършващите училище са 50-ина хиляди, а местата в университетите са повече. Това е най-голямата криза, а диригентът говори за успехи, сякаш не чува и не вижда. Което е точно така – той е далтонист и глух.

Иван Бакалов