Повече от двама на всеки петима по света (43%) вярват, че следващите 12 месеца ще бъдат по-добри от последните, 24% смятат, че ще бъдат по-лоши, а 26% – че ще са същите. Песимизмът е най-висок в Хонконг (57% там казват, че идващата година ще бъде по-лоша), докато оптимизмът е най-силен в Азербайджан (73% там смятат, че годината ще е по-добра).

Това са резултатите от най-дългогодишното световно изследване, проведено за пръв път през 1979 г. от „Галъп интернешънъл“, наречено „В края на годината“. Покриващи повече от 40 държави и включващи над 38 000 пълнолетни граждани, резултатите показват също, че макар и респондентите да са по-оптимистични за 2021 г., позитивните настроения не се отнасят за глобалната икономика. В ущърб за много бизнеси, изглежда, че потреблението ще се забави през следващата година. 46% смятат, че 2021 ще бъде година на икономически трудности, при само 25% вярващи, че ще бъде година на икономически просперитет.

В глобален мащаб главно гражданите на Европейския съюз са онези, които носят песимизма – защото пандемията в много държави от Съюза не показва признаци за овладяване. 61% от хората в ЕС смятат, че 2021 г. ще бъде година на икономически трудности.

Все пак, въпреки икономическия песимизъм, изглежда че личното щастието успява да си пробие път. 54% от световното население описват себе си като щастливи, а само 14% казват, че са нещастни.

Според Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“: “В такъв рядък момент, когато наистина съществува реално глобално обществено мнение, светът като цяло запазва своя оптимизъм за следващата година, но песимистичните нагласи са преобладаващи в повече държави от обикновеното. Докато хората очакват 2021 г. да донесе края на пандемията, няма илюзии, че икономическите трудности ще бъдат преодолени в кратки срокове. Със сигурност, дискусията за баланса между грижата за здравето и грижата за просперитета ще бъде във фокуса на световното внимание през следващите години.“

Къде е България НЕГАТИВНО, НО НЕ СЪВСЕМ

У нас надеждата за по-добра 2021 г. е по-скоро крехка. 16% от запитаните българи вярват, че предстоящата година ще е по-добра от пандемичната 2020 г., за 45% обаче тя ще е дори по-лоша, една четвърт очакват да е същата, а останалите не могат да преценят. Така страната ни се нарежда сред топ 5 на песимистите по света заедно с Италия, Хонконг, Полша и Република Корея. Българите изглеждат силно песимистични и на фона на останалите държави от ЕС, където обобщеното ниво на песимизъм е 31% от всички запитани, а на оптимизъм – 35%.

По-скоро песимистичният поглед към бъдещето е обичаен за нашето общество. В последните няколко години обаче като че ли нивата на оптимизъм за бъдещето у нас се доближаваха до общите стойности за света, като в края на 2019 г. 32% от пълнолетните българи отговаряха, че очакват по-добра 2020 г., а 22% смятаха, че тя ще бъде по-лоша от 2019 г.

Изглежда, че кризата с коронавируса, отразила се тежко и на здравната система, и на икономическата ситуация в страната, е засегнала тежко и надеждите за по-благоприятно непосредствено бъдеще – особено след рязкото увеличаване на заболелите и починалите в последните месеци на 2020 и наложените нови ограничения.

Що се отнася до очакванията за икономическата ситуация, настроенията у нас отново са по-скоро негативни. Едва 5% от българите очакват година на икономически просперитет, 64% смятат, че 2021 г. ще е година на икономически трудности, а 20% очакват икономическата ситуация в страната да е същата като през 2020 г. Останалите се затрудняват да отговорят.

И по този показател страната ни е сред топ 5 на негативните отговори. Мнозинства от над две трети очакват трудна в икономически план година и в Обединеното кралство (71% отговарящи негативно), Австрия (70%), Италия (67%) и Босна и Херцеговина (66%).

На фона на Европейския съюз обаче, България е близо до общите стойности по този показател. Сред жителите на ЕС 12% очакват икономически просперитет, 61% свързват 2021 г. с очакване за икономически трудности, а за 21% тя ще бъде същата в икономически план. Останалите се затрудняват да отговорят.

В края на 2020 г. 41% у нас декларират, че са по-скоро щастливи или много щастливи. 46% не се определят нито като щастливи, нито като нещастни, 10% казват, че са нещастни или много нещастни. Останалите не могат да определят.

Традиционно, българите са по-скоро в долната част на класацията, що се отнася до лично щастие. И през 2020 г. българите изглеждат по-нещастни на фона на обобщените стойности на щастие по света (54% по света щастливи или много щастливи и 14% нещастни или много нещастни) и на средния европеец (50% в ЕС казват, че са щастливи или много щастливи, 12%, че са нещастни или много нещастни, а 37% са в междинната зона).

Все пак, глобалните изследвания на „Галъп интернешънъл“ в последните години сочат, че усещането за лично щастие у нас плавно укрепва. Въпреки невисоките очаквания за следващата година, тежката 2020 г. не е успяла да пречупи усещането за лично щастие у българите – доколкото го има. В това отношение страната ни е далеч от дъното на класацията.

Методология:

Изследването „В края на годината“ на „Галъп интернешънъл“ е ежегодна традиция по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година. Тази година то бе проведено в 41 държави по света.

Покритие по региони:

ЕС общо – включва ЕС Запад и ЕС Изток

ЕС Запад – Австрия, Финландия, Германия, Италия, Испания, Обединено кралство

ЕС Изток – България, Чехия, Полша

Европейски държави извън ЕС – Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Швейцария

Латинска Америка – Аржентина, Колумбия, Еквадор, Мексико, Перу

Източна Азия – Хонконг, Индонезия, Япония, Филипини, Малайзия, Република Корея, Тайланд, Виетнам

Западна Азия – Афганистан, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Турция

Африка – Нигерия, Гана

САЩ, Индия и Русия са показани отделно и не са включени в регион

Размер на извадката и метод на регистрация:Общо 38,709 души са интервюирани в глобален мащаб. За всяка държава през периода октомври-декември 2020 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%.