Съгласно резултатите от няколко изследвания, проведени през последните години, властта оказва същото въздействие на лобните части на мозъка, както черепно-мозъчна травма. А травмите по главата, нерядко водят до загуба на чувството на емпатия, тоест способността на човек да съчувства и съпреживява заедно с другите. Още повече, че някои случаи на черепно-мозъчни травми могат да доведат до социопатия, а лабораторни изследвания показват, че ако на хората им се даде не много власт, те заприличват на пациенти с черепно-мозъчна травма. С други думи, когато се чувствате силен, връзката и контакта с другите хора се губи. С времето хората с власт просто престават да усещат това, което чувстват и мислят другите. Властта е голямо изпитание за мозъка и много малко хора могат достойно да преминат през него.

Мозъкът и властта – какво трябва да знаем за тяхната връзка

Не е тайна, че обкръжаващата среда оказва съществено влияние на нашето здраве и самочувствие. В статия, публикувана в изданието The Atlantic, се цитират думите на известния историк Хенри Адамс, че властта е „своеобразен тумор, който води до убиването на симпатията към жертвата“.

До приблизително същите изводи е стигнал и Дачер Келтнер (Dacher Keltner), професор по психология от Калифорнийския университет в Бъркли, след почти две десетилетия лабораторни изследвания и изследвания на терен. Участниците, които са упражнявали власт под една или друга форма, са се държали все едно са били засегнати от черепно-мозъчна травма. Те ставали по-импулсивни, по-малко склонни към емпатия и което е особено важно, много по-слабо възприемчиви към гледната точка на другите.

Сухвиндер Оби (Sukhvinder Obhi), невробиолог от Университета Макмастер в Онтарио, Канада, е описал нещо подобно. За разлика от Келтнер, който е изучавал поведението на хората с власт, Оби е изучавал мозъка им. Той е провел сканиране с помощта на мозъчно-резонансна томография, на хора, притежаващи власт в една или друга степен и сред такива, които не са се сблъсквали с такава. Той открил, че властта действително влошава специфичния мозъчен процес, наречен „огледално отразяване“, което се явява ключов фактор за емпатията.

Това откритие е показало неврологичната основа на това, което Келтнер е нарекъл „парадокс на властта“. В момента, в който ние се сдобием с власт, губим някои от способностите си, необходими за да получим тази власт. Това е преди всичко загубата на различни творчески способности. Така например, изследване, проведено през 2006 година, е показало, че влиятелните хора по-лошо разпознават какво чувства човек на изображения, които им били демонстрирани или по-зле разпознават, как техен колега може да интерпретира тяхна забележка.

Основният проблем на имащите власт, според Келтнер, е факта, че силните на момента престават да подражават на другите, да се смеят, когато другите се смеят, да изпитват напрежение, когато това се случва с другите. По негово мнение влиятелните хора „престават да имитират опита на другите“, което води до „дефицит на емпатия“.

Но нима властимащите не могат просто да се поставят на мястото на друг човек? Оби е провел още едно изследване, в хода на което на участниците, притежаващи власт, им обяснявали, че искат от тях да покажат подражание и ги молили да се постараят да увеличат или намалят своята реакция.

„Нашите резултати не показаха никаква разлика и приложените от участниците усилия не помогнаха въобще“ – пишат той и съавтора на изследването Катрин Нейш.

Това действително е подтискащо откритие за хора, от които зависи съдбата на много други хора. Всички предполагаме, че знанието е сила. Но какво хубаво има в това да знаеш, че силата те лишава от знания?

Може ли да се направи нещо?

И да, и не. По мнението на изследователите да се спре тенденцията властта да променя мозъка е много трудно. Но ако властимащите от време на време се опитват да не се усещат като богоизбрани, те имат известен шанс да не попаднат в капана на властта. Тъй като властта влияе на това, какво и как мислим, всъщност положението, което заемаме това не са поста и длъжността, а нашето ментално състояние. Ако човек успява да си припомня, какъв е бил преди да се е почувствал всесилен и притежаващ власт, то неговият мозък има шанс да се върне към реалността.

Съгласно едно изключително впечатляващо изследване, публикувано в списанието Journal of Finance, pъководителите на компании, които в детството са преживели стихийно бедствие с голямо количество жертви, са били много по-малко склонни към риск и провеждали по-малко агресивна корпоративна политика, отколкото тези, които са нямали подобен жизнен опит. Но торнадо, цунами или вулканите не са единствените фактори, които могат да ограничат силите на високомерието. Генералният директор на PepsiCo споделя пред журналистите на The Atlantic, че е задължително човек на висок пост винаги да си спомня за обичайните жизнени обстоятелства, а също така да остава твърдо стъпил на земята.

Така или иначе, резултатите от проведените изследванията водят до извода, че безграничната власт, нямаща абсолютно никакви сдържащи фактори, може да превърне човека в неспособен към съчувствие социопат, не осъзнаващ до какво могат да доведат неговите действия. А ако това е съпроводено с не особено висок интелект?

Съгласно резултатите от няколко изследвания, проведени през последните години, властта оказва същото въздействие на лобните части на мозъка, както черепно-мозъчна травма. А травмите по главата, нерядко водят до загуба на чувството на емпатия, тоест способността на човек да съчувства и съпреживява заедно с другите. Още повече, че някои случаи на черепно-мозъчни травми могат да доведат до социопатия, а лабораторни изследвания показват, че ако на хората им се даде не много власт, те заприличват на пациенти с черепно-мозъчна травма. С други думи, когато се чувствате силен, връзката и контакта с другите хора се губи. С времето хората с власт просто престават да усещат това, което чувстват и мислят другите. Властта е голямо изпитание за мозъка и много малко хора могат достойно да преминат през него.

Мозъкът и властта – какво трябва да знаем за тяхната връзка

Не е тайна, че обкръжаващата среда оказва съществено влияние на нашето здраве и самочувствие. В статия, публикувана в изданието The Atlantic, се цитират думите на известния историк Хенри Адамс, че властта е „своеобразен тумор, който води до убиването на симпатията към жертвата“.

До приблизително същите изводи е стигнал и Дачер Келтнер (Dacher Keltner), професор по психология от Калифорнийския университет в Бъркли, след почти две десетилетия лабораторни изследвания и изследвания на терен. Участниците, които са упражнявали власт под една или друга форма, са се държали все едно са били засегнати от черепно-мозъчна травма. Те ставали по-импулсивни, по-малко склонни към емпатия и което е особено важно, много по-слабо възприемчиви към гледната точка на другите.

Сухвиндер Оби (Sukhvinder Obhi), невробиолог от Университета Макмастер в Онтарио, Канада, е описал нещо подобно. За разлика от Келтнер, който е изучавал поведението на хората с власт, Оби е изучавал мозъка им. Той е провел сканиране с помощта на мозъчно-резонансна томография, на хора, притежаващи власт в една или друга степен и сред такива, които не са се сблъсквали с такава. Той открил, че властта действително влошава специфичния мозъчен процес, наречен „огледално отразяване“, което се явява ключов фактор за емпатията.

Това откритие е показало неврологичната основа на това, което Келтнер е нарекъл „парадокс на властта“. В момента, в който ние се сдобием с власт, губим някои от способностите си, необходими за да получим тази власт. Това е преди всичко загубата на различни творчески способности. Така например, изследване, проведено през 2006 година, е показало, че влиятелните хора по-лошо разпознават какво чувства човек на изображения, които им били демонстрирани или по-зле разпознават, как техен колега може да интерпретира тяхна забележка.

Основният проблем на имащите власт, според Келтнер, е факта, че силните на момента престават да подражават на другите, да се смеят, когато другите се смеят, да изпитват напрежение, когато това се случва с другите. По негово мнение влиятелните хора „престават да имитират опита на другите“, което води до „дефицит на емпатия“.

Но нима властимащите не могат просто да се поставят на мястото на друг човек? Оби е провел още едно изследване, в хода на което на участниците, притежаващи власт, им обяснявали, че искат от тях да покажат подражание и ги молили да се постараят да увеличат или намалят своята реакция.

„Нашите резултати не показаха никаква разлика и приложените от участниците усилия не помогнаха въобще“ – пишат той и съавтора на изследването Катрин Нейш.

Това действително е подтискащо откритие за хора, от които зависи съдбата на много други хора. Всички предполагаме, че знанието е сила. Но какво хубаво има в това да знаеш, че силата те лишава от знания?

Може ли да се направи нещо?

И да, и не. По мнението на изследователите да се спре тенденцията властта да променя мозъка е много трудно. Но ако властимащите от време на време се опитват да не се усещат като богоизбрани, те имат известен шанс да не попаднат в капана на властта. Тъй като властта влияе на това, какво и как мислим, всъщност положението, което заемаме това не са поста и длъжността, а нашето ментално състояние. Ако човек успява да си припомня, какъв е бил преди да се е почувствал всесилен и притежаващ власт, то неговият мозък има шанс да се върне към реалността.

Съгласно едно изключително впечатляващо изследване, публикувано в списанието Journal of Finance, pъководителите на компании, които в детството са преживели стихийно бедствие с голямо количество жертви, са били много по-малко склонни към риск и провеждали по-малко агресивна корпоративна политика, отколкото тези, които са нямали подобен жизнен опит. Но торнадо, цунами или вулканите не са единствените фактори, които могат да ограничат силите на високомерието. Генералният директор на PepsiCo споделя пред журналистите на The Atlantic, че е задължително човек на висок пост винаги да си спомня за обичайните жизнени обстоятелства, а също така да остава твърдо стъпил на земята.

Така или иначе, резултатите от проведените изследванията водят до извода, че безграничната власт, нямаща абсолютно никакви сдържащи фактори, може да превърне човека в неспособен към съчувствие социопат, не осъзнаващ до какво могат да доведат неговите действия. А ако това е съпроводено с не особено висок интелект?

Съгласно резултатите от няколко изследвания, проведени през последните години, властта оказва същото въздействие на лобните части на мозъка, както черепно-мозъчна травма. А травмите по главата, нерядко водят до загуба на чувството на емпатия, тоест способността на човек да съчувства и съпреживява заедно с другите. Още повече, че някои случаи на черепно-мозъчни травми могат да доведат до социопатия, а лабораторни изследвания показват, че ако на хората им се даде не много власт, те заприличват на пациенти с черепно-мозъчна травма. С други думи, когато се чувствате силен, връзката и контакта с другите хора се губи. С времето хората с власт просто престават да усещат това, което чувстват и мислят другите. Властта е голямо изпитание за мозъка и много малко хора могат достойно да преминат през него.

Мозъкът и властта – какво трябва да знаем за тяхната връзка

Не е тайна, че обкръжаващата среда оказва съществено влияние на нашето здраве и самочувствие. В статия, публикувана в изданието The Atlantic, се цитират думите на известния историк Хенри Адамс, че властта е „своеобразен тумор, който води до убиването на симпатията към жертвата“.

До приблизително същите изводи е стигнал и Дачер Келтнер (Dacher Keltner), професор по психология от Калифорнийския университет в Бъркли, след почти две десетилетия лабораторни изследвания и изследвания на терен. Участниците, които са упражнявали власт под една или друга форма, са се държали все едно са били засегнати от черепно-мозъчна травма. Те ставали по-импулсивни, по-малко склонни към емпатия и което е особено важно, много по-слабо възприемчиви към гледната точка на другите.

Сухвиндер Оби (Sukhvinder Obhi), невробиолог от Университета Макмастер в Онтарио, Канада, е описал нещо подобно. За разлика от Келтнер, който е изучавал поведението на хората с власт, Оби е изучавал мозъка им. Той е провел сканиране с помощта на мозъчно-резонансна томография, на хора, притежаващи власт в една или друга степен и сред такива, които не са се сблъсквали с такава. Той открил, че властта действително влошава специфичния мозъчен процес, наречен „огледално отразяване“, което се явява ключов фактор за емпатията.

Това откритие е показало неврологичната основа на това, което Келтнер е нарекъл „парадокс на властта“. В момента, в който ние се сдобием с власт, губим някои от способностите си, необходими за да получим тази власт. Това е преди всичко загубата на различни творчески способности. Така например, изследване, проведено през 2006 година, е показало, че влиятелните хора по-лошо разпознават какво чувства човек на изображения, които им били демонстрирани или по-зле разпознават, как техен колега може да интерпретира тяхна забележка.

Основният проблем на имащите власт, според Келтнер, е факта, че силните на момента престават да подражават на другите, да се смеят, когато другите се смеят, да изпитват напрежение, когато това се случва с другите. По негово мнение влиятелните хора „престават да имитират опита на другите“, което води до „дефицит на емпатия“.

Но нима властимащите не могат просто да се поставят на мястото на друг човек? Оби е провел още едно изследване, в хода на което на участниците, притежаващи власт, им обяснявали, че искат от тях да покажат подражание и ги молили да се постараят да увеличат или намалят своята реакция.

„Нашите резултати не показаха никаква разлика и приложените от участниците усилия не помогнаха въобще“ – пишат той и съавтора на изследването Катрин Нейш.

Това действително е подтискащо откритие за хора, от които зависи съдбата на много други хора. Всички предполагаме, че знанието е сила. Но какво хубаво има в това да знаеш, че силата те лишава от знания?

Може ли да се направи нещо?

И да, и не. По мнението на изследователите да се спре тенденцията властта да променя мозъка е много трудно. Но ако властимащите от време на време се опитват да не се усещат като богоизбрани, те имат известен шанс да не попаднат в капана на властта. Тъй като властта влияе на това, какво и как мислим, всъщност положението, което заемаме това не са поста и длъжността, а нашето ментално състояние. Ако човек успява да си припомня, какъв е бил преди да се е почувствал всесилен и притежаващ власт, то неговият мозък има шанс да се върне към реалността.

Съгласно едно изключително впечатляващо изследване, публикувано в списанието Journal of Finance, pъководителите на компании, които в детството са преживели стихийно бедствие с голямо количество жертви, са били много по-малко склонни към риск и провеждали по-малко агресивна корпоративна политика, отколкото тези, които са нямали подобен жизнен опит. Но торнадо, цунами или вулканите не са единствените фактори, които могат да ограничат силите на високомерието. Генералният директор на PepsiCo споделя пред журналистите на The Atlantic, че е задължително човек на висок пост винаги да си спомня за обичайните жизнени обстоятелства, а също така да остава твърдо стъпил на земята.

Така или иначе, резултатите от проведените изследванията водят до извода, че безграничната власт, нямаща абсолютно никакви сдържащи фактори, може да превърне човека в неспособен към съчувствие социопат, не осъзнаващ до какво могат да доведат неговите действия. А ако това е съпроводено с не особено висок интелект?

https://futurist.bg/how-power-affects-the-brain/