Извънредният труд, договарян между работодател и работник, се увеличава от 150 на 300 часа годишно. Това решиха депутатите след два часа спорове в пленарна зала, приемайки на второ четене промени в Кодекса на труда.

Промените бяха одобрени от с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се.

По време на заседанието БСП категорично настоя, че с промените се нарушават трудовите права.

Депутатът Георги Гьоков заяви:

„Подмолно, тихичко се каза: „увеличаваме възможността до 300 часа“. Не на експлоатацията, не на отнемането на трудовите права“

Виолета Желева от левицата коментира на свой ред:

„Плаща се този труд с жълти стотинки. Аз съм била и знам как е в производството. Тези хора насила полагат извънреден труд. Ето така ще бъдат накарани и след това да бъдат съгласни“.

Социалистът Тодор Байчев коментира: „Как е заплащан този труд? Пренебрежимо малко, защото извънредният труд обикновено минава в сивия сектор“.

ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и ДПС категорично отхвърлиха твърденията на левицата.

Председателят на социалната комисия Хасан Адемов от ДПС нарече „абсолютна лъжа“, че с промените в Кодекса на труда се отнемат трудови права:

„Защото остава в сила забраната за извънредния труд. Остава в сила и ограничението за 150 часа извънреден труд. Това, което се променя, забележете, със съгласието на работниците, с колективен трудов договор, извънредният труд в определени случаи да бъде разрешен до 300 часа годишно“.

Христиан Митев от ОП заяви:

„Никой не превръща извънредния труд в принудителен труд“.

Дебатите прераснаха до цитати от Карл Маркс и спомени от петилетки и съботници.

Преди това мнозинството в Народното събрание отхвърли искането на неформалната група на т.нар. прогресивни социалисти за отпадане на второто четене на промените в Кодекса на труда от седмичната програма на парламента.

Независимият депутат Николай Иванов се обоснова:

„Ясно е на всички български граждани, че с този законопроект се отнемат права на българските работещи и служители, извоювани преди десетилетия. Смятаме, че този законопроект няма място в дневния ред на Народното събрание, особено в тази тежка социално-икономическа криза, която лишава българските работещи и от работни места“.

Мнозинството в НС реши окончателно срокът на изчисляване на сумираното работно време да се намали от 6 на 4 месеца, като се даде възможност при колективно договаряне този срок да бъде увеличен на 1 година.

В пленарна зала предстои обсъждане на предложението официалният празник 24 май да се нарича Ден на българската писменост, просвета и култура.

За пленарното заседание днес в залата се регистрираха само депутатите от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“. Малко след началото на заседанието от ГЕРБ поискаха и поименна проверка, за да гарантират кворума в рамките на пленарния ден.