Какви са настроенията и коментарите седмица след второто по-мащабно затваряне и въвеждане на ограничения у нас - репортаж на „Хоризонт“ събра някои от мненията на граждани и анализатори в опит да сглоби моментна и непредставителна картина.

„Страх ме е за близките ми. Аз съм по-млад човек – не ме е страх за мен“.

Страхът да прекараш коронавирусната инфекция тежко е сред другите страхове в момента. Някои смятат, че преумората и пренатоварването на медицинските специалисти води до грешки и така постъпилите в болниците не получават адекватно лечение.

На някои продукти в хранителните магазини цените растат, забелязват трети и дават пример с лимоните и джинджифила, които се използват за засилване на имунитета.

Навсякъде по света има умора от мерките, което се дължи на липсата на ясна перспектива, подчертава политологът Първан Симеонов.

„И много хора в целия свят, които започнаха мобилизирано, стегнаха се, спазваха правилата - това се превърна в тренд, беше красиво, беше донякъде обществено героично, много хора просто в един момент си казаха – каквито и мерки да се вземат навсякъде по света, в общи линии резултатът е същият. Носят маски на открито, дисциплинирани са и накрая светът навсякъде избухва.“

България отказа твърди мерки. Бидейки и преди коронавируса едно от най-умиращите общества, сега страната ни заема отново позиция на умиращо общество, отбелязва анализаторът.

Част от хората показват умора от мерките и загуба на вяра в тяхната ефективност, категоричен е Първан Симеонов. Според него страхът за джоба поне засега не е толкова голям, колкото е изглеждал през пролетта.

„До есента България успяваше да минава между капките. Е, свърши. България вече не минава между капките, а по въздушно-капков път се заразява масово“, коментира Симеонов пред БНР.

Евелина Славкова от „Тренд“ акцентира върху преплитането на икономическите и здравните страхове. През ноември се отчита нов пик на тревожност сред българите. „Страховете на българина през ноември се връщат.“

Остава висок делът на хората, които се тревожат, че няма да намерят необходимите лекарства в аптеките, което според нея се дължи „на психофона“.

Все още финансовите страхове са по-големи, защото не всички са се разболели и не всички тежко преминават през болестта, изтъква Евелина Славкова.

На този фон на тревожност как звучат някои от изразените пред „Хоризонт“ мнения на граждани:

„Не бих си сложила ваксина, тъй като ваксината е изкуствено заразяване на организма с дадената инфекция и не се знае как ще реагира организмът на различните хора.“

„Не, абсолютно. Никога не съм се ваксинирал за грип или каквато и да е болест, ако няма разяснителна кампания, която да убеди хората, че това е нужно.“

Отказът от ваксини се дължи на разпространението на конспиративни теории, казва Евелина Славкова и припомня данните на „Тренд“, че само 25% от българите посочват, че биха се ваксинирали, докато 45 на сто казват, че не биха го направили.

„България в момента е абсолютно представителна за света. Нищо по-различно не се случва“, уточнява Първан Симеонов от „Галъп“, чиито данни са по-различни. Симеонов уточнява, че „43 на сто, които казвах „бих“, хич не е малък дал на фона на няколкото процента, които традиционно се ваксинират (срещу сезонен грип – бел. ред.).