Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътуването, тя и нейното семейство били съпроводени от техните близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото стъпало на храма и тя изкачила съвсем сама 15-те му стъпала. На най-горното стъпало с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, баща на Св. Йоан Кръстител.

След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се връщали в света, за да се омъжат, тя била "дадена" на възрастния си родственик Йосиф, който трябвало да бди над нея.

В българския народен календар този ден е отреден за

Ден на християнското семейство

От векове дедите ни вярват, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, усвояват важни знания за света около нас. А семейството ги възпитава и учи в християнските добродетели, то му помага да изгражда своя характер и развива своите умения и дарби. Затова по стар български обичай, редом с пожеланията към новородените за здраве, щастие и радост, се отправят и благословии, свързани със създаването на дом, изпълнен с благоденствие и многобройна челяд.

В някои части на България се изпълнява обичаят "стрижба", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като едновременно с това го благославя с думите: "Айде, сега ни е живо кумче – както на златни ножици, така и на сребърни венци". Всъщност, сребърните венци са неизменна част от сватбения реквизит, а целта на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.

Отколешна е традицията седмица след раждането на дете в семейството се замесва погача. В щастливия дом се събират единствено жени, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна булка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се превръща в истинска рожба. Така щастливият край вдъхва вяра в магическата сила на изречените думи.

В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се наричат "повойни" (от повиване на бебето) и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях жените отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали красотата на девойката, а щастливият им край винаги бил свързан със сватбата и създаването на семейство.

Според преданията на нашите деди, мома или ерген не трябва да се бият с метла, тъй като съществува риск след това да не се оженят.

Във Видинския край пък ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели весели песни и извивали кръшни хора. И всичко това, за да се даде възможност за нови запознанства и бъдещи сватби.

Нашите деди са вярвали, че най-тежкият грях е свързан с изричането на тежка дума срещу девойка или момък. Дума, която би попречила на бъдеща сватба, на създаването на крепко семейство, радващо са на многобройна челяд и благоденствие. Ето защо в народните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите "мома годена одума, одума и къща развали" ще е отлъчена в отвъдния свят, тъй като е извършила непростим грях.

Според народните вярвания, ако жените раждат деца, без да изпитват силна болка, членовете на семейството доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават много мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по милост на невидимия стопанин на къщата.

Обредът, наричан "стопанова гозба", се извършвал именно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата присъствали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите "Радвай се, стопане! Весели се, къщо!"