Краят на октомври не е много подходящ за политически анализи. Епидемията затиска българите, премиерът вехне далеч от джипа. Протестът е толкова оредял, все едно се е карантинирал сам. Населението не следи политическите страсти, защото няма какво да следи. Въпреки това започнаха да се случват важни неща в политиката, на които трябва да се обърне внимание. Днешното безинтересно ежедневие ще роди бъдещите депутати и министри. Всичките тези важни неща са свързани с парламентарните избори напролет, времето до които вече бързо да тече. Коронавирусът може да затвори държавата, задават се скандали около ВНС, идват студ и празници - всичките нужни маневри за вота трябва да стартират сега. И маски съответно да паднат, защото с тях чисто формално няма как да се участва на изборите.

Първата и най-интересна случка са лупингите, които започна да прави „Отровното трио”, самообозначило се като лидер на протеста. То покани за преговори и сближаване партията на Слави Трифонов, „платформата” около Мая Манолова и „Демократична България”. ДБ бойкотира проявата, така на триото му остана да сближава единствено Манолова и Трифонов, които и без това са си близки.

Кое е странното? Дори и скандално, бих го нарекъл? То е, че от този общ фронт срещу ГЕРБ триото изключи БСП, защото били съучастници на управляващите. А именно БСП е най-голямата опозиционна сила. Нямаше ги „Възраждане”, които дейно участват на протеста от първия ден. И „Боец” не бяха поканени, които също като триото са непартийна структура, но действат на терен много преди на Арман Бабикян да му хрумват дуети и квартети.

Излиза, че БСП, която излъчи най-яростния противник на Борисов - президента Радев, не е достойна за алтернатива на ГЕРБ? А назначената от ГЕРБ за омбудсман Мая Манолова е достойна?

И Трифонов е борец срещу олигархията, а Костадин Костадинов не е? Но няма кой знае каква драма в тези събития. За всеки що-годе мислещ човек от самото начало бе ясно, че триото провежда интересите на Мая Манолова в комбинация със Слави Трифонов. ДБ правилно постъпи, че не се яви на срещата, за да не им влиза в игрите.

Сътрудничеството между Трифонов и Манолова датира още от националния референдум, а триото участваше активно в кметската кампания на бившата социалистка миналата есен. И в крайна сметка доста усилия положиха тримата господа протеста да не се превръща в „партиен”, за да... финишират като акушери на коалицията между „Има такъв народ” и „Изправи се БГ”. В интервю пред „Свободна Европа” дори заявиха миналата седмица, че не е изключено самите те да влязат в политиката.

Всичко това вече е неизбежното сваляне на картите с оглед на изборите.

Няма надпартийност, спонтанност, стихийност. От първия ден целенасочено се провождат интересите на Манолова, заедно с Трифонов. Не би било проблем всичко това, ако триото ясно бе казало на хората от първия ден с кого работи. Не би било, и ако в преговорите сега то бе поканило наистина всички формации, които са на протеста. Вместо това – сепариране. Протестът вече е в коловоз „Стани да седна” – „Не този трябва да смени Боросов, а онзи”. Вече се протестира не само срещу ГЕРБ, но и в полза на конкретни политически сили – изключвайки конкурентните им.

Не знам какви ще бъдат изборните резултати и доколко всичко това ще се окаже важно за България. Но е факт, че протестът вече пътува в този коловоз.

Той събира съвсем малко хора, което не значи, че някой от тях няма да се уредят във властта.

Още един нюанс заслужава внимание – Христо Иванов де факто се оттегли от протеста и провежда самостоятелна предизборна кампания с всекидневни включвания във Фейсбук. Това е добър ход не само, за да не го пришива публиката към триото, но и защото самият протест, доколкото го има, ще събира само присмех занапред.

Другите случки са почти от миманса, но също заслужават внимание. Първата са публикации в близки до ГЕРБ медии, които съобщават кои били партийните номинации за министър-председател, ако Борисов се откаже.

Изредените имена – Росен Плевнелиев, врачанският кмет Калин Каменов и евродепутатът Андрей Новаков, са спуснати най-вероятно единствено за забавление на сегашния премиер.

Но интересното е, че излизането на Борисов от активната игра е приемливо условие за коалиция след вота на всички, които сега се кълнат, че няма да се коалират с ГЕРБ (именно това изпусна Христо Иванов в оная „Панорама”, след която се оправдаваше). И партенките „кой може да е премиер от ГЕРБ, освен Борисов” са гъдел, който трябва да размърда седянката. Те са суха тренировка преди истинските упражнения.

А втората случка нямат общо с протеста, но е в пряка връзка с темата кой може да управлява България след вота. Става дума за атаката, която вътре в БСП се води срещу Корнелия Нинова от група хора, чието лице е Елена Йончева. Причините за скандалите са победата на Нинова на конгреса и не целят непременно услуга на ГЕРБ. Но случващото се в БСП е от значение за България, защото е насочено срещу партията и лидера, които имат най-големи шансове да управляват вместо ГЕРБ.

Не Манолова, Иванов или Трифонов, а точно БСП е наравно с ГЕРБ в социологическите проучвания.

Това, някак си, удобно се забравя. А от отслабена БСП печели и ГЕРБ, и съюзът Манолова – Трифонов.

Предстоят още интересни случки. През февруари в предизборната кампания, а още повече след вота, много от днешните идоли ще бъдат развенчани.

Автор: Искрен Вълчев

https://glasove.com/categories/na-fokus/news/protestt-veche-ne-e-sreshchu-borisov-a-v-polza-na-manolova-i-trifonov