Президентът на Европейското вирусологично общество - професорът по вирусология и микробиология от Университета в Падуа, който пръв в ЕС се сблъска с летален случай С коронавирус във Во и потуши огнището там, Джорджо Палу е категоричен в интервю за най-престижния италиански вестник Кориере делла сера, че безсимптомните случаи не са болни хора, не е правилно заразността да се нарича „заболеваемост” и по други актуални теми като „локдауна” на болниците и на икономиката заради К19:

Броят на случаите на позитивни с коронавирус расте, как да четем правилно данните?

Ето, говорим за “случаи”, като имаме предвид хора, които са позитивни на тест. Между тях обаче 95% са безсимптомни, така че НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ДЕФИНИРАНИ КАТО БОЛНИ – това първо. Второ, ако тези хора са заразени – т.е. са влезли в контакт с вируса, не значи, че са заразни, т.е., че могат да предават вируса на други хора. Евентуално биха могли, но само, ако биха имали висок товар на вируса. Но биха могли да имат ниска степен, при която при тях се съдържат само малки генетични фрагменти на К19, които се откриват от тестовете. Но не могат да инфектират други хора. С тестовете, с които разполагаме, няма как да бъдем наясно кое от двете се отнася за всеки отделен случай.

Тоест, дневните данни в бюлетините не са практически полезни?

Това, което има значение, е да се знае колко души пристигат в интензивните отделения. Този брой дава истинския размер на остротата на обстановката. Във всеки случай, ТОЗИ ВИРУС ИМА НИСКА СМЪРТНОСТ: убива, но не е чума.

Каква работа тогава вършат другите данни?

Например за отварянето и затварянето на училищата и университетите. Макар че проблемът не е в тях, а в градския транспорт, с който децата се придвижват до учебните заведения.

Вие за ново затваряне на всичко ли сте?

Като гражданин съм против, защото е самоубийство за нашата икономика. Като лекар искам да кажа, че не бива болните с тежки заболявания, особено с рак, да бъдат лишавани от достъп до медицински грижи, заради вирус с ниска смъртност като К19.

Какво да правят онези 5 процента, които са позитивни и имат симптоми?

Който е с остри симптоми, например с пневмония, ще бъде приет в болница. Разбирам, че има и доста „социални приемания” – това са хора, които не са в тежко състояние, но или живеят сами и не могат да си помогнат, или обратно – живеят с много хора, които могат да заразят, или пък са бедни и не знаят къде да отидат, нито имат средства за лечение.

Как другите биха могли да се лекуват у дома си?

Би трябвало за тях да бъдат отговорни личните лекари, но няма правила и протоколи за действие, така че са оставени на себе си.