Нобеловата награда за физика бе присъдена във вторник на трима пионери в изследванията на „черните дупки“, области във Вселената, от които нищо не може да избяга: британецът Роджър Пенроуз, германецът Райнхард Генцел и американката Андреа Гхез, съобщава АФП.

Пенроуз печели Нобеловата награда за откритието си, че „образуването на черна дупка е солидно предсказание за общата теория на относителността“, докато Генцел и Гез получават наградата за „откриването на компактен свръхмасивен обект в центъра на нашата галактика”, обясни Нобеловото жури при обявяването на наградата в Стокхолм.

Британският победител получава половината от наградата от около 1 млн. евро, докато останалите двама ще си поделят втората половина, съобщи Кралската академия на науките в Стокхолм. Андреа Гез каза, че "приема много сериозно" факта, че става четвъртата жена, печелила Нобелова награда за физика, най-мъжката от шестте награди. "Ние не знаем какво съдържа "черната дупка", нямаме представа, затова е толкова екзотично, това е част от сюжета, изтласква границите на нашето разбиране", каза ентусиазирано тя по телефона, след като се свързаха с нея от Нобеловата фондация, пише "Поан".

89-годишният Пенроуз е използвал математическо моделиране, за да докаже още през 1965 г., че могат да се образуват черни дупки, превръщайки се в същност, от която нищо, дори светлината, не може да избяга. Изчисленията му доказаха, че черните дупки са пряко следствие от общата теория на относителността на Айнщайн. От началото на 90-те години другите двама победители, Райнхард Генцел (68 г.) и Андреа Гез (55 г.), изследват район, наречен Стрелец А в центъра на Млечния път.