Денят на Независимостта на България не може да се сравнява нито с Освобождението, нито със Съединението, тъй като той е до голяма степен формалност. Още тогава, през 1908 година властите са се постарали да го направят тържествено, но за съдбата на страната ни той е доста формален ден, тъй като тя, като държава, е съществувала вече в продължение на 30 години, извършила е голям акт като Съединението, успяла е да го защити в много трудни условия с военна сила. Дали тя ще бъде формално васална на Султана или ще бъде независима, е имало значение най-вече за дипломацията, коментира пред Радио София историкът проф. Искра Баева. Тя припомни, че за да бъде извършен актът на обявяване на Независимостта, българският княз тогава преговаря с императора на Хабсбургската империя за съвместни действия срещу Османската империя, а това означава, че васалитетът и тогава не е бил спазван.

Същевременно може да се каже, че днес сме по-зависими, отколкото са били българите преди 112 години. В международно отношение ние сме част от Европейския съюз, от Североатлантическия пакт, а всеки такъв съюз отнема част от независимостта на всяка държава, докато след обявяването на Независимостта българските правителства са действали много по-самостоятелно. От друга страна, точно като независима държава България стига до две национални катастрофи, припомни историкът.

Коментирайки продължаващите антиправителствени протести у нас, проф. Искра Баева посочи, че те са акт на независимост от правителството, което твърде много е поставило в зависимост обикновените хора, които работят, които са зависими по някакъв начин и не смеят да празнуват и акт на хора, които искат да се гордеят със своята държава, а не само да живеят в нея.