Илияна Йотова удостои акад. Антон Дончев с почетния плакет на вицепрезидента

В знак на признание за огромния му принос към развитието на българската култура и духовност и по повод 90-годишния му юбилей Илияна Йотова удостои акад. Антон Дончев с почетния плакет на вицепрезидента.

Илияна Йотова определи акад. Дончев като разказвач, който конструира невероятна машина на времето и ни преведе през него. Като писателя, който спечели високите оценки на българската и международната критика, при това във времена, когато „мислихме за невъзможно български автор да бъде познат отвъд Желязната завеса“.

„Антон Дончев е писател, в чиито творби намираме отговорите и на днешното време, независимо че сюжетите са от дълговечната българска история. В неговите думи е събрано самочувствието ни на българи, на една велика нация и на велика култура. Той е мъдрецът, който ни учи да черпим от това самочувствие, да го предаваме на поколенията след нас, да развиваме българската култура, която е най-силният белег на нашата идентичност. Той е интелектуалецът и общественикът, който и днес буди нашето съзнание“, изтъкна в приветствието си вицепрезидентът.

Илияна Йотова цитира думите на акад. Антон Дончев: „Днешната действителност натиска тила на човека, навежда го и той започва да употребява ръцете си за опора, да се подпира на кокалчетата на ръцете си“. „Нека кокалчетата ни издържат да не се сринем, а да се изправим горди като българи“, призова вицепрезидентът.

В словото си акад. Антон Дончев подчерта проблемите пред България днес, сред които напускащите страната млади хора. „Вицепрезидентът работи активно по този въпрос“, посочи писателят. „Нищо не трябва да ни кара да навеждаме глава. Трябва да вярваме, че ще решим проблемите, защото имаме достойнство. То не се продава, не се купува, но кара човека да стои прав.

Иска ми се да не забравяме, че имаме две ръце, имаме две шепи. В лявата ръка са семената, които ако посеем ще има какво да ядем догодина. Там са и проблемите, понякога много големи, понякога един мандат, които вълнуват. Но някога един велик човек поискал да му направят някакъв предмет, някакво послание, което като погледне, когато има тревоги, да се поуспокои. И мъдреците се събрали и му направили една гривна, на която пише: "И това ще мине". И на лявата ни ръка да си държим тая гривна и да знаем, че тия неща, които са за лявата шепа ще си отидат.

Но ние имаме и дясна шепа и в нея имам желъди. Дърветата, които ще се посадят може и да не минем под тяхната сянка, но те живеят стотици хиляди години. Това са големите проблеми на нашето време. Проблемите на възпитанието, проблемите на образованието, проблемът на здравеопазването, които се прехвърлят от мандат на мандат и по нашите човешки понятия можем да ги наречем вечни.

Да не забравяме в тия дни, в които ни сърби лявата длан – да не забравяме, че в дясната си ръка ние продължаваме да държим тези проблеми.

Да не забравяме, че утре е 15 септември. Шестстотин хиляди души влизат в нашите училища. В същото време в съседна Турция влизат двайсет милиона ученикa!

Нашите ученици, Господ да Благослови нашите жени да продължават да раждат, трябва да си ги върнем в България. Специално вицепрезидентът се занимава с този проблем и той вероятно с пълно право седи в дясната ръка.

Другият проблем това е за нашето самочуствие. Това, което се случва по никакъв начин не трябва да ни накара да наведем глава. Не знам колко милиона години това, което наричаме природа, някои го наричат Бог и с пълно право, е искала да ни изправи. Ний сме създадени за живот на четири крака-много удобно, много здраво, много хубаво седи, ето тая маса, тоя стол-всички имат по четири крака. Тя почва да ни изправя. Изправя ни няколко милиони години. Защо? Първо да ни освободи двете ръце, с които да правим добро и зло. Второ да ни накара да гледаме живота право в очите. И трето може би да израстнем толкова, че да можем да разговаряме с вселената.

Изправихме се! И сега в момента цялата световна общественост се мъчи да накара човека да се научи да върви отново на четири крака. В момента погледнете световната политика, погледнете какво става в България. Някой иска да ни натисне главата и да ни накара да гледаме в земята.

Трябва да гледаме право напред. Трябва да вярваме, че всички проблеми на лявата ръка ще ги решим. И трябва да продължаваме да вярваме, защото едно дете, заведено от майка си в мол, намира едно оловно войниче, минава край него, навежда го, войничето се изправя на крака. Разхожда се детето с майката, връща се долу, так войничето-навежда го, то се изправя. Майката го вижда и му казва: " И какво разбра от цялата работа?", каза: "Майко, трябва да има нещо в него, след като е расло да се изправи, да си стои все изправен."

Ний продължаваме да се изправяме, зарад това през цялото време докато е расла нашата физическа природа е расла и нашата духовна природа. Защото ние имаме достойнство. Глава първа на правата на европееца е, преди правата, преди свободите, преди всичко, достойнство. Не се купува, не се продава, но кара човек да стои прав и да гледа живота в очите. Да сте живи и здрави! заяви акад. Антон Дончев, който показа пред присъстващите оригиналния ръкопис на романа „Време разделно“.Честването на 90-годишнината от рождението на писателя се провежда под патронажа на вицепрезидента Йотова.