На 23 юли Висшият съдебен съвет прие пътна карта, разписваща сроковете за въвеждането на Единната информационна система на съдилищата. Внедряването е поетапно, то започна от 10 август.

"Никой не е срещу електронното правосъдие, но има някаква фундаментална грешка при въвеждането му." Това коментира в предаването „Преди всички“ Боряна Димитрова, член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

„Едва ли има доволен съд. Програмата се оказа трудоемка, времеемка и не отговори на очакванията, които всички имахме“, изтъкна тя.

За електронно правосъдие се говори отдавна, стратегията е изготвена още през 2012 година, припомни Димитрова. В стратегията е записано, че преди въвеждането на системата в съдилищата тя трябва да се обезпечи кадрово, финансово, като обучение.

След включването на пилотни съдилища трябваше да се обобщят проблемите, смята Боряна Димитрова. По думите ѝ може би по-подходящата форма за поетапно включване е била по видове дела.

„Всъщност съдилищата бяха принудени да работят в реална среда изведнъж, като се занулиха старите системи. Това беше огромна грешка.“

Идеята е единната информационна система да обслужва съдилищата, а не обратното, подчерта Димитрова.

Тя отбеляза, че съществува механизъм за оповестяване на проблемите, чрез който всеки съд може да извести за констатираните затруднения. От „Информационно обслужване“ се справят с каквото могат, но проблемът на тази програма е, че тя не е пригодна за съдебната система, заяви Боряна Димитрова, според която „по-скоро би била по-удобна за някоя банка“.

„Явно при писането ѝ са липсвали съдии, за да се обясни съдебният процес как върви“, коментира Димитрова пред БНР.