Получилият тази седмица номинация за президент на демократите в САЩ Джо Байдън се очаква да изнесе днес реч по време на провеждащия се виртуално партиен конгрес. Според последното съвместно допитване на „Вашингтон Поуст“ и Ей Би Си Нюз двойката Джо Байдън – Камала Харис води пред Доналд Тръмп – Майк Пенс сред регистрираните гласоподаватели. Резултатът – 53% спрямо 41%, дава двуцифрена преднина на Байдън и Харис. Доколко подобен резултат е индикация за изхода от надпреварата през ноември?

Медии, експерти, политици и гласоподаватели приемат социологическите проучвания като компас за развоя от изборите. Кандидатите от своя страна променят послания и пренасочват финансови средства въз основа на допитванията. Но след провала на социолозите през 2016-а при съревнованието между Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп е логично да се запитаме добър пътеводител ли са допитванията за резултатите от избори.

„Те са елемент, що се отнася до разбиране на едни избори, но те не крият единствения отговор. Мисля, че има много повече неща, на които хората трябва да обърнат внимание – позициите на кандидатите, динамиката на кампанията и отразяването на кампанията в медиите“, казва д-р Джоузеф Кембъл, професор по комуникация в Американския университет във Вашингтон и автор на книгата „Загубени в Галъп: Провали при допитвания за американските президентски избори“.

Според Кембъл на допитванията може да се гледа като на моментна снимка.

„Седмици и месеци преди изборите допитванията много трудно могат да се определят като предсказващи инструменти. Най-добре е да съдим за проучванията като инструмент за предсказване колкото повече се доближаваме до изборите – дни преди изборите“, смята той.

През 2016-а Тръмп бе подценен. Мнозина определиха изхода от надпреварата като нелогичен. Социолозите даваха предимство на Клинтън. Какво се обърка тогава?

„През 2016-а допитванията от ключови щати като Мичиган и Уисконсин, както и Пенсилвания и Северна Каролина, до известна степен също и Флорида, дадоха подвеждащи оценки за това накъде се движи кампанията. Тези щати бяха ключови за изхода от гласуването в избирателната колегия.”

В Съединените щати не се гласува пряко за президент и вотът се подава от представители, които се очаква да се съобразят с желанията на гласоподавателите. От създаването на американската конституция през 18-и век всеки щат разполага с избиратели, чийто брой зависи от броя законодатели в Камарата на представителите и сенаторите. В Камарата на представителите щатите имат представители, чийто брой зависи от населението на щата. В Сената всеки щат има по двама сенатори. Подобна система цели ограничаване на надмощието на щати с повече население при вземане на важни решения за цялата страна.

За спечелване на президентските избори са необходими 270 гласа от представители в избирателната колегия. При такава система изходът от избори за президент може да не е показателен за мнозинството от гласоподаватели – точно както се случи през 2016 година. Тогава повечето социолози не уловиха нюансите в щати като Мичиган, Уисконсин и Пенсилвания.

„На национално ниво се смята, че проучванията сочеха много близки резултати по време на изборите и това се случи, но в крайна сметка избирателната колегия е от значение при изхода от президентски избори“, коментира Джоузеф Кембъл.

В книгата си той разглежда и други изборни казуси. „Едно от нещата, които открих, е, че при допитванията могат да се провалят на различни нива – може да не познаят кой е победителят, може да не предвидят победа с голям преднина. От друга страна – грешката в допитванията има тенденция често да е и журналистическа грешка. Имам предвид, че журналистите почти винаги се ръководят от допитванията в отразяването на президентски избори. Допитванията заемат централно място, що се отнася до разбирането на динамиката на една кампания. Когато допитванията дадат на късо, се проваля и отразяването от страна на журналистите.”

Moже ли да се твърди, че журналистите са пристрастени към допитванията и това им пречи да виждат важни елементи от кампанията?

„Съгласен съм с това. Смятам, че журналистите са пристрастени към проучванията и това е разбираемо, защо те са толкова обвързани с данни от проучванията. Това са числа, които са солидни, изглеждат достоверни. Журналистите в ежедневната си работата си срещат много неяснота и числата им се струват като нещо твърдо и надеждно. В същото време е от значение да се знае какво ще се случи и допитванията малко или много са ценни, заради даването на едно предсказание. От друга страна, много новинарски организации в САЩ от години наред провеждат допитвания. Водещи организации като CBSNews, „Ню Йорк Таймс“, CNN от дълго време правят свои проучвания или поръчват такива".

Експерти съветват при работа с дадено проучване да се вникне в методологията на извадката и да се знае, че за предимство на кандидат може да се говори, когато преднината му е по-голяма от близо 2 пъти статистическата грешка.

Последните проучвания сега показват преднина на Байдън. Д-р Кембъл припомня, че и преди се е случвало кандидат да води през лятото, но тази преднина да се намали съществено с наближаването на изборите.

„И двамата кандидати на основните партии имат недостатъци. Смятам, че недостатъците на Джо Байдън ще станат по-видими с придвижването на кампанията. Следователно съм убеден, че разликата между двамата ще стане по-малка, вместо да се стигне до голяма изборна победа в полза на демократите. Разбира се, че е трудно да се каже какво ще стане със сигурност, но това е вероятен сценарий. Ако изследването на допитвания ни помага да разберем нещо, то е, че голямата преднина има тенденция да намалява с приближаването до изборния ден".